Този уебсайт използва "бисквитки". Като продължавате да използвате този уебсайт, приемате нашите условия за ползване. Продължавам

Нямате добавени продукти!
Добре дошли! Предлагаме ви удобна складова програма!

СУПТО - СУПТО СОФТУЕР Di-Skladv5 online Store

СУПТО
Категория: СУПТО СОФТУЕР Di-Skladv5 online Store
  Цена 180лв за период от 1 календарна година
* ЕДНОКРАТНО ИНСТАЛИРАНЕ:


ОНЛАЙН МАГАЗИН:


 
   - или -   

DI-Sklad СУПТО версия 5 - това е софтуерът за управление на продажбите, който е създаден с цел да служи на Вашата организация

 

Какво е СУПТО?
Няма нужда да търсите по форуми за супто – това на практика е съкращение и означава „Софтуер за управление на продажби в търговски обект.“ НАП задължават фирмите, които използват складова програма, било то безплатна или платена – то тя (софтуерът) да управлява фискалното устройство (касовия апарат). Как точно трябва го управлява е определено в приложение №29 от Наредба Н-18. Важното от тази наредба, което трябва да се запомни, е че ако в търговския Ви обект приемате плащания в брой, то софтуерът трябва да накара касовия апарат да издаде касов бон, като генерира УНП (уникален номер на продажба). Срокът за супто софтуерите е първи февруари 2020 година.

 

Националната агенция на приходите ( НАП ) предлагат публичен списък на СУПТО софтуерите, които са одобрени и „лицензирани“ според Наредба Н-18 от НАП
На този адрес може да прегледате всички одобрени от НАП списък супто: https://nap.bg/page?id=744
След това избирате „Списък на софтуерите за управление на продажбите (СУПТО)“
От падащо меню „Тип на декларатора“ изберете производител и натиснете „Търсене“

 

Част от функциите, с които разполага СУПТО софтуера:

  • Безброй работни места с опция за ограничаване на достъпа на определени оператори
  • Едновременна работа от всички устройства – без значение дали е Windows, Linux, Apple или дали е компютър, лаптоп, таблет и телефон – нужен Ви е само Интернет браузър
  • Импортиране и експортиране на данни от ЕКСЕЛ
  • Въвеждане на търговски отстъпки
  • Фиксирани търговски отстъпки по категории продукти
  • Категоризиране на клиенти, въвеждане на данни за МПС и адрес за доставка
  • Възможност за директно изпращане на стокова разписка до мейл адреса на клиента
  • Богат набор от справки за конкретен клиент или група клиенти по категории
  • Справки за продажби по определени снабдители, клиенти, оператори и други
  • Фактурирате онлайн от всяка точка на Света
  • При доставки калкулира желаните запаси за всеки продукт по отделно
  • Възможност за изпращане на заявка към снабдител с опция за мейл съобщение
  • Възможности за актуализиране на цените при доставка
  • Водене на различни партиди и срокове на годност
  • Възможности за вписване на номер, дата на документ и коментар към приеманията
  • Сервизен модул + справка за обслужваните продукти и тяхната готовност в проценти
  • Производство по рецепта – от няколко продукта може да се създаде 1 общ продукт
  • Продуктите могат да имат: име, 2 различни баркод номера, доставна и продажна цена, категория, производител, локация в склада, промо цена при покупка на определени бройки, размери, серийни номера, да се отдават под наем и други
  • Подаръчни ваучери, които имат стойност и тя намалява според закупеното
  • При продажби може да се търси по име, номера, описание на продукти и да се използват бързи клавиши за работа от клавиатурата

Разбира се, това са само част от функции на най-новата версия на СУПТО складова програма.


Ако търсите супто електронен магазин или по-точно супто онлайн магазин Вие сте на попаднали на продукт, който предлага и тази възможност. Версия 5 на софтуера е създадена, за да покрие и нуждите на НАП за СУПТО и тези на онлайн търговията в България.
СУПТО ЕЛМ DI-SKLAD предлага следните възможности:

  • Продуктите в СУПТО софтуера и тези е електронния магазин са едни и същи, като се маркират тези, които ще се продават в електронния – онлайн магазин
  • Възможност за импортиране на продукти от ексел
  • Към всеки отделен продукт е възможно да се добави: снимка, марка, модел, производител, етикети, гаранционни условия, размери, видео от youtube
  • Възможност за въвеждане на 10 допълнителни атрибута към всеки един продукт и
    СУПТО електронният магазин извежда списък с продукти отговарящи на потребностите на посетителите. Могат да бъдат включвани и изключвани нови критерии за търсене, което гарантира на потребителите възможността да откриват желаните продукти без да знаят техните имена, марка или модели в онлайн магазина чрез създадения му филтър.
  • Към всеки отделен продукт може да се въведе конкретен URL адрес, мета описание и ключови думи – за по-добро индексиране в търсачките
  • Възможност за едновременно редактиране на повече от 1 продукт (група артикули)
  • Детайлни статистики и справки за обща стойност на направени поръчки през електронния магазин, разгледани продукти – за всеки продукт по отделно, брой онлайн регистрирани клиенти, мнения за продукти, желани продукти и продукти, които са добавени в кошницата, но не са поръчани
     

След като клиент е направил поръчка през електронния магазин тя се записва в СУПТО софтуера в така наречените предпродажби. Към момента предпродажбите, които предлага програмата са няколко вида:

  • Проформа фактура
  • Оферта
  • Резервиране на количества (Пример: запазване на продукти по телефон)
  • Онлайн поръчка от електронен магазин

Чрез избиране на конкретната предпродажба (в случая онлайн поръчка от ЕЛМ) цялата информация, която клиентът е въвел се „набира в супто софтуера“ напълно автоматично.
Това включва наименованието на продуктите с поръчаното количество, като автоматично се маркира и клиента от поръчката. Единственото, което операторът трябва да направи е да потвърди начина на плащане и да преобразува онлайн поръчката в продажба и съответно във фактура, ако е нужно. Чрез този метод се елиминират възможно най-много грешки при въвеждане на информация относно поръчката. Действието за обработка на онлайн поръчка от електронен магазин отнема точно 4 клика на мишката, ако клиентът иска фактура +1 клик.
Цената на СУПТО ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН е 180лв за период от 1 година. В цената е включен безплатен събдомейн. Предлага се възможност за ползване и на Ваш домейн.

Цената на СУПТО софтуера се определя от възможностите и функции, които изпълнява. Определя се също и от периода на ползване на програмата.
Софтуерът за управление на продажбите от НАП DI-SKLAD v5 се предлага за период от 3, 6, 9 и 12 месеца.

 

В заключение ще споделим, че не бихте могли да намерите напълно безплатна складова програма, която да е СУПТО от НАП. Софтуерът за управление на продажбите от НАП – DI-SKLAD v5 предлага партньорска програма, с която може да използвате БЕЗПЛАТНО СУПТО за определен период. Може да свържете се нас, за да получите повече информация относно безплатния складов софтуер.

 

Потърсете във Вашия град СУПТО СОФТУЕР НАП НАРЕДБА Н-18

 София  Свищов  Нови Искър  Белене  Котел  Стрелча  Мизия
 Пловдив  Горна Оряховица  Раднево  Кричим  Твърдица  Две могили  Кула
 Варна  Смолян  Провадия  Септември  Елена  Костандово  Баня
 Бургас  Петрич  Ихтиман  Ракитово  Куклен  Игнатиево  Криводол
 Русе  Сандански  Несебър  Момчилград  Съединение  Свети Влас  Завет
 Стара Загора  Самоков  Бяла Слатина  Банско  Оряхово  Смядово  Сливо поле
 Плевен  Севлиево  Разлог  Дряново  Тополовград  Брезник  Каспичан
 Добрич  Лом  Балчик  Белослав  Якоруда  Сапарева баня  Драгоман
 Сливен  Велинград  Стамболийски  Кубрат  Созопол Плиска  Ветрен
 Шумен  Карлово  Каварна  Своге  Белоградчик  Никопол  Вълчи дол
 Перник  Нова Загора  Костинброд  Аксаково  Чепеларе  Белово  Бяла
 Ямбол  Троян  Павликени  Любимец  Стражица  Ардино  Сунгурларе
 Хасково  Айтос  Мездра  Пирдоп  Камено  Цар Калоян  Белица
 Пазарджик  Ботевград  Кнежа  Хисаря  Перущица  Ивайловград  Роман
 Благоевград  Пещера  Етрополе  Златоград  Божурище  Шивачево  Джебел
 Велико Търново  Гоце Делчев  Левски  Сливница  Златица  Рудозем  Калофер
 Враца  Харманли  Банкя  Симитли  Суворово  Вълчедръм  Априлци
 Габрово  Карнобат  Елхово  Симеоновград  Крумовград  Летница  Николаево
 Видин  Свиленград  Тетевен  Долни чифлик  Дългопол  Мартен  Гурково
 Асеновград  Панагюрище  Трявна  Генерал Тошево  Ветово  Искър  Бухово
 Казанлък  Чирпан  Луковит  Елин Пелин  Долна баня  Приморско  Павел баня
 Кюстендил  Попово  Тутракан  Дулово  Полски Тръмбеш  Глоджево  Долна Оряховица
 Кърджали  Раковски  Сопот  Костенец  Койнаре  Кресна  Опака
 Монтана  Радомир  Исперих  Девин  Долни Дъбник  Върбица  Каблешково
 Димитровград  Червен бряг  Девня  Тервел  Тръстеник  Сърница  Рила
 Търговище  Първомай  Средец  Мадан  Неделино  Шабла  Ябланица
 Силистра  Берковица  Омуртаг  Вършец  Славяново  Гулянци  Хаджидимово
 Ловеч  Козлодуй  Велики Преслав  Бобов дол  Правец Шипка  Угърчин
 Дупница  Поморие  Гълъбово  Стралджа  Годеч  Батак  Златарица
 Разград  Нови пазар  Лясковец  Царево  Брацигово  Мъглиж  Добринище
 Бяла Черква  Доспат  Черноморец  Брезово  Момин проход  Бобошево  Маджарово
 Дунавци  Борово  Пордим  Кермен  Бойчиновци  Болярово  Мелник

 

Мнение за СУПТО

Вашето име:


Вашият отзив:

Рейтинг: Лош           Добър

Въведете кода от изображението:



С П Р А В К А

за предложенията, становищата и възраженията, получени при публикуването на Интернет страницата на
Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
 

информацията е взета от сайта на министерството на финансите от адрес:
https://www.minfin.bg/upload/40470/Spavka-NID-Naredba_H18.pdf 
Важно! 
Тук са поместени предложениеята, които са отхвърлени

 

Подател - име, псевдоним Предложение
Дориан Минков
Коментар:
Имам  електронни  магазини  на  базата  на  Opencart.За  тях  няма  разработени приложения за връзка с касов апарат в цял свят.Това значи ли че трябва да си затворя магазините и бизнеса?
1. Въпрос 1:Според наредбата трябва да  съхраняваме за 5г.всички данни за клиентите   и   поръчките.Според   GDPR   ако   клиент   поиска   трябва   да   не съхраняваме  личните  му  данни.Кое  да  изпълня  след  като  двете  наредби  си противоречат?
2.Въпрос2.Половината  от  клиентите  не  могат  да  се  справят  с  поръчки  през сайта  и  се  обаждат  по  телефона.Как  да  отчитаме  тези  поръчки  като  не минават през сайта?
3.Вупрос  3.Често  клиентите  поръчват  импулсивно  през  сайта  и  на  другият ден се обаждат по телефона и отказват поръчката но тя си остава в сайта като осъществена.Нямам право да я изтрия но всъщност то поръчка няма.
По мое мнение тази наредба е писана за заведения и ресторанти и няма нищо общо  с  естеството  на  бизнеса  чрез  електронната  търговия  и  ще предизвика хаос   .Не   виждам   никакъв   смисъл   от   мъките   по   свързане   на   онлайн магазините с касов апарат като всичките продажби минават през куриерски фирми където плащанията ни са напълно прозрачни.
милена цоневска
Коментар:
Считам,   че   не   е   правилно   в   стандартния  фискален   бон   да   се   посочва конкретното и точно наименование на стоката, защото в обекти, в които се продават  много  на  брой  артикули,  като  книжарници,  железарии,  аптеки  и други  подобни,  това  би  изначавало  търговецът  да  инсталира  софтуер  за управление  на  продажбите,  по простата  причина  че  фискалното  устройство
не би могло да бъде програмирано да отпечатва огромен брой наменования на  различните  стоки.  Образецът  на  стандартният  фискален  бон  в  сегашния му   вид   ще   принуди   търговец,   който   няма   софтуер   за   управление   на продажби, да закупи и инсталира такъв софтуер, което води неоправдано до влагане на нови средства за инвестиции в бизнеса.    Предлагам изискването за  посочване  на  точното  наименование  на  конкретна  стока  или  услуга  в стандартния  фискален  бон  да  отпадне  за  търговци,  които  нямат  софтуер  за управление на продажби. По никакъв начин държавата няма да бъде ощетена
от подобна промяна.
Валери М
Коментар:
Картовите плащането чрез ПОС терминал и картовата интеграция с количка са две различни неща.
Картовите плащания онлайн не са основание за издаване на касов бон чрез ФУ никъде по света !!!
Най-важният  проблем  на  бизнеса  не  е  засегнат  отново.  Всички  браншови организации Ви дадоха ясен знак, кой е основният проблем. СУПТО трябва да  отпадне  за  онлайн  магазините,  които  използват  картови  плащания  чрез интеграция с количка. Този вид плащане се различава от плащането с ПОС терминал и по никакъв начин няма връзка с плащанията на каса, чрез ПОС терминал в хранителен магазин или заведение на морето да кажем. В този си вид тази наредба е неприложима за онлайн магазините.
Това   е   свръхрегулация,   която   пречи   на   онлайн   търговците   да   работят нормално. Тази практика не се среща до момента в нито една от страните в ЕС, а и най-вероятно и по целия свят.
Вместо  да  се  решава  същинският  проблем,  с  проекта  за  изменение  на наредбата се въвеждат така наречените електронни бележки, които отново се издават  чрез  касов  апарат.  Този  апарат  отново  трябва  да  се  свърже  със система  за  управление  на  съдържание.  Системата  на  онлайн  магазина  няма как  да  се  лицензира  като  едно  цяло  със  системата  на  НАП,  защото  има хиляди     разновидности.     Онлайн     магазините     използват     най-различни международни платформи за продажби, които няма как да бъдат променени и  да  бъдат  съвместими  със  СУПТО.  Някой  дали  е  чул  и  видял  това  да  се
практикува в друга европейска държава. Как е възможно електронна бележка да се издава и изпраща чрез касов апарат. Понятието ФУ тотално трябва да отпадне  по  темата  с  онлайн  бизнеса.  Така  наречените  електронни  касови бележки се изпращат от търговеца единствено на клиента при покупка и това е   практиката   в   цяла  Европа.   Всички   тези  пари,   пристигащи  с   картово плащане,  са  абсолютно  проследими  и  винаги  се  получават  в  сметката  на търговеца  и  то  в  реално  време.  Всичко  това  обезсмисля  използването  на каквито  и  да  било  ФУ.  Легалният  онлайн  бизнес  ще  бъде  изправен  пред неизпълнимите изисквания, които най-вероятно няма да изпълни, а в същото време бизнесът  на тъмно не е засегнат по никакъв начин, защото той не се интересува от СУПТО. Надявам се, че от така представената информация се разбира  ясно  проблема  в  онлайн  сектора,  в  колко  неизгодно  положение  са търговците, които плащат своите данъци съвестно за сметка отново на тези, които законът преследва. Трябва да се освободят онлайн картовите плащания от  задължението  да  се  издава  касова  бележка  така,  както  е  навсякъде  по света, защото парите пристигат по сметка на фирмата!!! Господа, чуйте гласа на бизнеса и се съобразете с него. Бизнесът не се надлъгва с Вас. Вие може би знаете как се правят закони, но не знаете как функционира един онлайн магазин.  Наложително  е  да  излезете  с  ясно  становище по  темата  възможно по-скоро.  Онлайн  търговците,  които  продават  софтуер  и  услуги,  напускат страната,  защото  могат  да  го  направят  лесно.  Те  няма  да  изпълнят  тези
изисквания! Ставаме за смях с тази наредба Н-18 в цяла Европа.
Христо Стефанов
Коментар:
Уважаеми госпожи и господа,
сега  е  моментът,  да  коригирате  член  3  от  Наредба  18,  който  е  причина  за ПРОТИВОРЕЧИВА   практика   и   отговори   на   НАП   поради   неправилно поставяни писмени въпроси до НАП.
Често  търговците  (поради  незнание)  задават  въпрос  от  вида:  „Получавам плащания  с  карта  през  PayPal  (или  друг  доставчик  на  платежни  услуги), трябва ли да се издава касова бележка?“, на което от НАП има едновременно
три  вида  отговори:  „да“,  „не“,  „не  сме  компетентни,  задайте  въпрос  към БНБ“.
Причината  е,  че  доколкото  купувачът  извършва  плащане  с  карта,  това плащане  не  е  ДИРЕКТНО  към  търговеца,  а  към  ПОСРЕДНИКА,  който  от своя  страна  извършва  НАЛИЧЕН  ПАРИЧЕН  ПРЕВОД  към  търговеца,  в който случай касова бележка НЕ СЛЕДВА да се издава. За да бъде разбрана точно  процедурата  при  онлайн  магазин,  аналогията  с  обикновен  търговски обект е следната: физически магазин продава физически стоки, клиент влиза, избира  стока,  ИЗЛИЗА  от  магазина  и  влиза  в  съседен  офис  на  БАНКА, извършва  БАНКОВ  ПРЕВОД,  предоставяйки  на  банката  ПАРИ  В  БРОЙ  – въпреки,  че  самият  клиент  дава  от  себе  си  пари  в  брой,  търговецът  не  се интересува от това, тъй като ще получи плащане по БАНКОВ път и НЯМА ДА  ИЗДАВА  касова  бележка  (след  което  клиентът  може  да  се  върне  в магазина  и  да  получи  физическата  стока).  Същото  важи  и  за  ВСИЧКИ плащания    в    онлайн    магазин    чрез    посредник    –    ДОСТАВЧИК    НА ПЛАТЕЖНИ     (примери:     paypal.com,     braintreepayments.com,      epay.bg, paysera.com,  mypos.eu  и  т.н.).  За  целите  на  данъчната  администрация,  при ревизия  от  тези  доставчици  могже  (а  НАП  изисква)  да  се  предоставят извлечения, напълно аналогично на банкова институция.
Член   3   от   Наредба   18   трябва  ясно   да   се   промени   така,   че   да   указва единствено кога да СЕ ИЗДАВАТ касови бележки (например при предаване на   ПАРИ   В   БРОЙ   от   клиента   ДИРЕКТНО   на   търговеца).   Сегашната формулировка указва кога да НЕ се издават при КРАЕН брой обстоятелства (и следователно да се издават при ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ случаи), което води до  смехотворни  ситуации  и  тълкувания,  например,  да  се  издава  касова бележка  на  клиент  в  САЩ,  платил  чрез  PayPal.com  на  български  търговец. Вероятно   няма   образован   гражданин   (служител   на   Министерство   на финансите, търговец или обикновен клиент), който да не определи примерът като „безумен“. Проблемът идва от объркващи въпроси, на които от НАП са предоставяни  объркващи  отговори,  водещи  от  своя  страна  до  съвети  от
счетоводни   фирми   към   търговците,   които   обслужват,   да   изпълняват ненормални за 2019 година практики!
Точно затова, приоритетно трябва да се прецизира член 3 от Наредба 18, за да  се  преодолее  противоречивата  практика  на  НАП  до  момента  и  да  се подобри средата на работа на онлайн магазините.
Ивайло Димов
Коментар:
От наредбата не става ясно как се действа при възстановяване на данните от архив.
Обикновенно възстановяването се налага следствие на загуба на данните по някаква причина./ причини много /
Проблема  е,  че  липсващите  продажби  ще  трябва  да  се  въведат  отново  и тогава във ФУ всяка от тези продажби ще е отбелязана по два пъти.
Допълнително ще се объркат и УНП номерата.
Атанас Тасев
Коментар:
Срокът за внедряване на нов/преработен/доработен софтуер започна да тече и  ще  завърши  на  30.09.2019  г.  В  същото  време  Наредба  18  още  не  е коригирана? Как ще пишеш софтуер при некоригирана Наредба? Защо не е направен синхрон - срокът за Корекции на софтуер тече, а Наредаба 18 още я няма коригирана. Стартът за софтуера трябва да започне да тече след като се
завърши корекция на Наредба 18.
Любомир Христов
Коментар:
Не мога да разбера защо разплащането чрез постерминал в магазин се счита за  плащане  в  брой,  след  като  парите  постъпват  в  банковата  сметка  на
фирмата, Същата сума, ако се внесе в сметката се счита за банково плащане. Защо трябва да разкарваме клиентите да ходят до банката, като съвремения начин  е  кредитната  карта.  Има  ли  шанс  това  нещо  да  се  промени  за  да отпадне  необходимостта  да  купуваме  касов  апарат.  В  седмицата  имаме  2-3 продажби за суми по 2-3 хиляди лева. Не вземаме пари в брой
K.Христов
Какво постига Наредба 18, реалната ситуация Уважаеми, дами и господа.
Въпреки, като цяло, добрите намерения на наредба 18 в настоящия си вид тя е направена така, че максимално много да утежнява светлия бизнес, да пречи и да усложнява администрирането на бизнеса. Надявахме се, че сте разбрали правилно мотивите на бизнеса, за които почти всички браншови организации ви алармирахме.
Има един основен проблем - тази наредба е правена едностранно от ваша страна,   без   участие,   консултация   и   търсене   на   съвет   от   практикуващи експерти от бизнеса.
Знаете ли колко е лесно да се подпомогне на бизнеса в България? Адски е лесно, защо просто не го чуете и не направите необходимите промени заедно и ведно с гласът на бизнеса, а не както досега едностранно?
И  защо  най-накрая  не  разберете,  че  вие  и  ние  сме  една  цяла  екосистема  с общи интерес и общи цели. Ако има администрация и институции,  каквито представлявате вие то те работят именно за да са в полза на бизнеса и да му създават добри условия за развитие и просперитет, а не обратното.
В случай, че не сте ме разбрали добре ще поясня - не бизнесът съществува заради вас, а вие заради него. Ние не сме врагове, за да създавате условия сякаш лошите онлайн търговци все пречат и трябва да ги спрете.
Според българските закони Микро предприятие е такова с оборот под 3 млн. лева  годишно  т.е.  това  са  поне  90  %  от  фирмите  в  електронната  търговия. Защо не ни помогнете да ги направим от микро в малки, от малки в големи и световни  компании,  които  не  мислят  как  да  оцелеят  в  родината  си  и  да избягат навън, а да са горди с администрацията и институциите си? Защо?
И знаете ли ако вие не намирате решения моля чуйте нашия глас и нека ги намерим  заедно.  Уверявам  ви,  че  ние  бизнесът  и  браншовите  организации сме изцяло за светъл, прозрачен и законен, обалагаем бизнес използващ най- добри съвременни практики.
Да  помогнете  на  бизнеса  всъщност  е  много  просто  -  нека  заедно  да създадем  леки  и  работещи  условия  за  развитие  на  бизнеса.  Под  "леки" разбирам  не  такива  без  данъци   и  такси,  а  такива,   в  които  ние,  хората  от бизнеса   не   прекарваме   по   5   часа   от   деня   си   за   да   се   занимаваме   с административни дела и бумащина. Няма ли вие, нашата администрация да сте горди ако българските компании просперират и се развиват тук и в целия свят?  Няма  ли  да  се  сте  щастливи  ако  вашите  деца  работят  и  създават подобни компании?
И всичко това във векът на дигитализацията, в която вече мултимилиардни компании се управляват само с един клик от телефона..
И   като   казах   последното   нека   се   върна   на   конкретните   теми   - електронните  касови  бележки.  Ами  много  е  просто  дами  и  господа,  това трябва  да  е  електронен  документ,  без  хартиен  аналог  и  без  касов  апарат. 
Кому  е  нужно  да  правим  електронни  бележки  ако  те  отново  се  издават  и регистрират във физически касов апарат? Какво подобряваме така и на кой помагаме??  Сигурен съм, че знаете отговора - на никой.
Ако  ще  правим  и  двете  то  реално  тази  така  наречена  от  вас  електронна бележка  не  е  нищо  повече  от  един  уведомителен  имейл  към  клиента  и огромно затруднение след това да правим какви ли не отчети към данъчната администрация. Разбира,   в   документа   с   мотивациите   за   предложените промени  надлежно  сте  описали  как  онези  които  искат  електронни  касови бележки, ще ги получат, но както вие решите, само че те ще си платят отново за  нови  касови  апарати  и  ли  доработки  по  същите.  Т.е.  нови  200-300  лева разход и то за нещо недомислено и ненужно.
В същото време създавате излишен хаос на пазара с цялата неяснота относно СУПТО. Не е толкова страшно ако кажете "ами да объркахме се и ние не знаем   какво   точно   е   СУПТО,   нека   заедно   го   решим"   -   защото   да поставите  под  общ  знаменател  всичко,  което  е  софтуер,  за  фактури,  склад, всеки   уеб  базиран  сайт  с  функции  на  магазин  и  да  кажете  всичко  това  е СУПТО, хайде регистрирайте го ако можете е наистина нереално. Все едно да  сравнявате  бензиностанция  с  петролна  платформа  в  океана  -  едното  е направено за да обслужва клиента, да е удобно именно на него - Клиента, а другото е направено за да обслужва производството и администрирането на създаването на продукта. Моля ви направете разлика.
Всъщност всичко това е крайно неуважение и непознаване на ситуацията и ще навреди най-вече на крайните клиенти т.е. на всички нас и вас.
 
Какво постига Наредба 18, реалната ситуация.
В  момента  правите  така,  че  компаниите  да  избират  какъв  тип  плащане  да предлагат не според желанието на клиентите си, а според това колко им е тежка администрацията с и в НАП. Това противоречи на всички нормални закони на икономиката и маркетинга, в които клиента е основния герой, а не вие - институциите.
Добрите   институции  по  целия  свят  са  онези,  които  създават  условия  на бизнеса и не се чуват, нито виждат, защото те работят в помощ на бизнеса, а не срещу него, както се случва тук в момента.
Няколко  думи  и  за  регистъра  на  електронните  магазини.  Страхотна идея  беше,  наистина.  Особено  в  частта,  в  която  всеки  онлайн  магазин трябваше  да  бъде  регистриран  и  този  регистър  да  е  публичен  за  да  може уважаемият  клиент  да  влезне  и  види  от  кой  купува  и  да  избягва  рискови магазини. Да, но и това  се опорочи в целия създаден хаос. Какво се оказа сега, че онлайн магазини и платформи, които нямат количка и не предлагат наложен платеж и картови разплащания НЕ трябва да се регистрират в този регистър???!!!
Нима  те  не  са  магазини?  Или  регистъра  все  пак  ще  се  окаже,  че  не  е  за всички? Тогава как клиента ще може да види, кой кой е? Как така ще има единен регистър за електронните магазини, но едни ще са регистрирани, а други не и това според начина им на предлагано плащане?!?
Кажете ми откровено това звучи ли ви сериозно. И пак ще кажа - много е просто, адски е просто. Или правете регистър за всички или НЕ.
И  последно  да  спомена  за  изначално  добрите  цели  на  всичко  това  -  да  се борим  със  сивия  сектор.  Моля  ви  дами  и  господа,  кажете  ми  къде  във всичко  това,  как  и  с  какви  мерки  вие  казахте,  че  ще борите  сивия  сектор, онзи които продължава да ликува и да се надсмива  над онези балъци, които се  опитваме  да   работим  реално,  светло  и   да  зачитаме  законите  на  Р България.  Как?  Аз  не  чух  и  не  прочетох  нито  една  дума  за  това  как  вие, данъчната   и   финансова   администрация   ще   стигнете   до   Драган,   който продава фалшиви стоки внесени, вероятно по втория начин през митницата? Драган,   който   продава   същите   тези   стоки   в   платформи   за   обяви,   в социалните мрежи, с налепени по уличните стълбове листчета /и дори е дал телефона  си  на  тях/,  със  спам  имейлинг  и  какви  ли  не  похвати?  Това  е същия  този  Драган,  който  не  плаща  данъци,  който  не  поема  гаранция  на продуктите  си,  който  често  сменя  фирмите  си  и  който  печели  милиони абсолютно без никакви, ама никакви спънки от държавата. Драган дори не се крие, той има редица коли и апартаменти, от които взима и наем, но не плаща  данък,  споделя  и  дори  се  хвали,  че  е  над  законите  и  не  му  пука,
защото е недосегаем и уви ще си остане такъв. Кажете ми честно вие дами и господа, нямате ли приятели, деца, роднини, близки, които да се опитват да правят законен бизнес в България?  Те не ви ли споделят, не смятате ли че имаме едни и същи интереси? Та нали всеки от  нас  и  от  вас  е  и  потребител  и  производител  в  някакъв  смисъл,  защо трябва  да  воюваме  и  да  ни  показвате  колко  сте  силни  и  как  можете  да смажете  целия  бизнес,  само  за  няколко  месеца  и  с  няколко  недомислени документа.
За  да  бъда  конструктивен  ще  кажа,  че  решението  е  много  просто  -  нека седнем   и   заедно   да   измислим   реална,   проста,   но   работеща   система, възможна за изпълнение, която да дава нужното на вас, но да не затруднява бизнеса. Няма да е прецедент повярвайте ми, добри подобни примери има в западна Европа, в САЩ, в Русия, в Румъния и вероятно и на други  места. Хората  са  минали  по  този  път  и  са  намерили  рационално  решение  лесно, просто и работещо.
Ние хората от бизнеса можем и сме благоразположени към това да седнем на   една   маса,   да   ви   подадем   ръка   и   да   помогнем   с   необходимите технологични знания, умения и решения.
Уважаеми  дами  и  господа,  вярвам,  че  разума   у  вас  ще  надделее  над дребните   лобистки   интереси   и   ще   намерите   сили   за   избора   на   най- практичните  решения.  Обратното  би  било  знак,  за  нещо  много  страшно  - тотална демотивация и деградация на бизнеса. Не знам за вас, но мен не е срам, че ставаме за смях в думите и лицето на огромни световни софтуерни компании,  които  вие  се  опитвате  да  научите,  как  да  работят….   Дами  и господа, те ще се посмеят добре и ще напуснат и те като много други, ще отидат  и  ще  дадат  правите,  уменията,  продуктите  работните  си  места  в други държави и на други хора, а не на вашите и нашите деца.
Помислете, та нали именно вашите деца, родители, роднини, братя и сестри работят в този бизнес, който се опитвате да заличите, нали техните заплати ще  намалеят,  нали  вашата  семейна  трапеза  ще  обеднее,  нали  техните работни места ще бъдат застрашени, нали всичко ние сме една екосистема. Помислете и бъдете себе си. България е една малка шепичка хора на малко
място,  а  малките  места  с  малко  хора  могат  да  се  оправят  само  за  една година, могат да просперират, могат да бъдат световни водачи, а не да ядат огризките.  Не го допускайте.
С уважение и вяра, че разумът ще надделее!
Baji
Неясна дефиниция
В заключителните разпоредби, като условие за отлагане на крайната дата за подмяна на ФУ се казва „... и лицата, използващи софтуер за управление на продажби“. Тук не става наясно какво седи зад това определение.
Всеки ТО в който има някакъв софтуер ли влиза в тази група, или ще има някакво   прецизиране   (софтуер   използващ   ФУ   в   режим   на   фискален принтер, например)?
Така написано условието отваря поле за различни тълкувания които могат да  породят  сериозни  спорове  с  контролните  органи.  Затова  смятам,  че  е удачно текстът да бъде прецизиран, като в него трябва да се посочи или, че режимът на работа на ФУ е без значение или да се посочи точен режим на работа.
i.dinev
Относно УНП
Уважаеми, дами и господа.
Разбираме искането за следене на софтуерите.
Но  след  като  има  изградени  сървъра  получаващи  данните  от  фискалните устройства
Защо не предоставихте единен формат и service който при заявка от даден софтуер , да връща някакъв генериран от Вас Уникален Номер на Продажна
, който да изпращаме към фискалните устройва и този номер да се праща до Вас от тях.
Така  от  една  страна  ще  контролирате  и  софтуера  и  Ф.  устройството  ,  от друга   вече   изградените   еднопосочни   интерфейси   с   каквито   разполагат повечето Ф.устройва , ще могат  да се ползват с малка промяна.
За  софтуерните  разработчици  ,  ще  има  1  интерфейс   ,  а  не  както  сега  за всеки производител на Ф.устройста различен с различни технологии .
Ще можете да регистрираме и електронни продажби , без налични на ФП. И пак ще имате данните при Вас.
Нали   вече   има   сървър   приемаш   данните   от   устройствата   ,   направете подобен  и  за  софтуерите  ,  защо  ще  се  следят  софтуерите  през  фиск. устройствата?
Milen
Здравейте!
Моля, нека спазите закона и веднъж завинаги да признаете разплащанията с карти  онлайн  за  безналично  и  получено  с  посредничеството  на  платежен оператор!   Това   автоматично   го   прави   банково   и   без   изискуемост   за отпечатване   на   касов   бон.   Таксата,   която   се   взема   за   това   плащане   е достатъчно   висока   в   България   и   е   извън   логиката   за   изсветляване   на разлащанията,   за   да   въвеждате   това   тълкувателно   разграничение,   че   е плащане в брой. Самият факт на плащане на таксата показва, че се използва оператор  (посредник,  лицензиант  на  платежна  услуга).  С  това  изискване българските  онлайн-магазини  са  в  по-неблагоприятно  положение  спрямо чуждите!
Отделно се губи смисъла да се допуска електронен касов бон, ако той трябва да се издава от физически касов апарат. Това влече до инвестиция не само в касов   апарат,   но   и   в   компютърна   конфигурация,   която   да   работи   без изключване.   Някой   правил   ли   е   калкулация   колко   ще   струва   това   на микробизнеса  и  колко  ще  вдигне  разходите  за  ток  в  национален  мащаб? Хората  могат  да  си  изработят  или  поръчат,  да  следят  и  обслужват  онлайн- магазин   и   при-   смартфон,   без   да   има   нужда   от   компютър.   Сега   ги принуждавате да си купят и компютър и това не го ка-вата, когато обяснявате колко незначителна е инвестицията в касов апарат.
Има  онлайн-платформи,  които  имат  апликации  за  издаване  на  QR-код  и уникален код от продажбата. Просто го изискайте да се приложи от онлайн- магазините.  Не  можете  да  тълкувате,  че  всяка  една  онлайн-платформа  е СУПТО!  Повечето  онлайн-магазини  работят  без  складови  наличности  и  на принципа на дропшипинга. Онлайн платформите не са складови програми по своята структура, а и принципа на онлайн-магазина е точно обратен - да се прави търговия без да имаш стокова наличност, т.е. Да инвестираш в склад и складова наличност.
За  т.нар.  “изсветляване”  на  бизнеса  просто  наложете  трите  вида  плащания: Паричен пощенски превод, разплащания с карта (или платежна система като PayPal)  и  с  превод  по  банков  път.  И  трите  са  безналични  и  със  следа  в банковите  сметки  на  онлайн-магазините.  За  трите  вида  не  трябва  да  се изисква касов бон!  Дори бих стигнал и по-далеч. Само банкови карти, друга платежна услуга и превод, за да може окончателно да се изсветлят паричните потоци.  Наложения  платеж  е  порочна  практика  в  България  и  изкривява принципите  на  онлайн  търговията  в  България.  Изискайте  намаление  на транзакционните  такси  при  плащане  с  карти.  Стимулирайте  клиентите  при плащане  с  карти!  Това  е  пътя,  защото  при  тези  плащания  остава  следа  за името на платеца, наименованието на стоката и получателя на плащането.
Регистрацията на онлайн-бизнеса е една необмислена идея. На същия довод, ще   регистрирате   ли   мандрите   в   НАП,   бозаджийниците   и   т.п.   Това   е дискриминационно    утежнение    за    българските    онлайн-магазини,     при положение, че извън обхвата остават останалите десетки милиони, от които може да купи българския клиент.
valkata
Картови плащания
Картовите  плащането  чрез  ПОС  терминал  и  картовата  интеграция  с количка   са   две   различни   неща.   Картовите   плащания   онлайн   не   са основание  за  издаване  на  касов  бон  чрез  ФУ  никъде  по  света  !!!  Най- важният   проблем   на   бизнеса   не   е   засегнат   отново.   Всички   браншови
организации Ви дадоха ясен знак, кой е основният проблем. СУПТО трябва да  отпадне  за  онлайн магазините,  които  използват  картови  плащания  чрез интеграция с количка. Този вид плащане се различава от плащането с ПОС терминал и по никакъв начин няма връзка с плащанията на каса, чрез ПОС терминал в хранителен магазин или заведение на морето да кажем. В този си   вид   тази   наредба   е   неприложима   за   онлайн   магазините.Това   е свръхрегулация,  която  пречи  на  онлайн  търговците  да  работят  нормално. Тази  практика  не  се  среща  до  момента  в  нито  една  от  страните  в  ЕС,  а  и най-вероятно и по целия свят. Вместо да се решава същинският проблем, с проекта за изменение на наредбата се въвеждат така наречените електронни бележки,  които  отново  се  издават  чрез  касов  апарат.  Този  апарат  отново трябва да се свърже със система за управление на съдържание.
Системата  на  онлайн  магазина  няма  как  да  се  лицензира  като  едно цяло  със  системата  на  НАП,  защото  има  хиляди  разновидности.  Онлайн магазините използват най-различни международни платформи за продажби, които  няма  как  да  бъдат  променени  и  да  бъдат  съвместими  със  СУПТО. Някой  дали  е  чул  и  видял  това  да  се  практикува  в  друга  европейска държава. Как е възможно електронна бележка да се издава и изпраща чрез касов апарат. Понятието ФУ тотално трябва да отпадне по темата с онлайн бизнеса.   Така   наречените   електронни   касови   бележки   се   изпращат   от търговеца  единствено  на  клиента  при  покупка  и  това  е  практиката  в  цяла Европа.  Всички  тези  пари,  пристигащи  с  картово  плащане,  са  абсолютно проследими  и  винаги  се  получават  в  сметката  на  търговеца  и  то  в  реално време.
Всичко   това   обезсмисля   използването   на   каквито   и   да   било   ФУ. Легалният    онлайн    бизнес    ще    бъде    изправен    пред    неизпълнимите изисквания,   които   най-вероятно   няма   да   изпълни,   а   в   същото   време бизнесът  на  тъмно  не  е  засегнат  по  никакъв  начин,  защото  той  не  се интересува от СУПТО. Надявам се, че от така представената информация се разбира ясно проблема в онлайн сектора, в колко неизгодно положение са търговците, които плащат своите данъци съвестно за сметка отново на тези, които   законът   преследва.   Трябва   да   се   освободят   онлайн   картовите
плащания  от  задължението  да  се  издава  касова  бележка  така,  както  е навсякъде  по  света,  защото  парите  пристигат  по  сметка  на  фирмата!!! Господа,  чуйте  гласа  на  бизнеса  и  се  съобразете  с  него.  Бизнесът  не  се надлъгва с Вас. Вие може би знаете как се правят закони, но не знаете как функционира  един  онлайн  магазин.  Наложително  е  да  излезете  с  ясно становище   по   темата   възможно   по-скоро.   Онлайн   търговците,   които продават софтуер и услуги, напускат страната, защото могат да го направят лесно. Те няма да изпълнят тези изисквания! Ставаме за смях с тази наредба
Н-18 в цяла Европа.
Lavanda
Относно онлайн магазините и СУПТО
Извинявайте, но няма никаква логика ако аз издавам касовата бележка, да се предполага,  че  използвам  СУПТО,  а   ако  използвам   услугите  на  ЛПП същият магазин, изграден на същата платформа, да не е СУПТО.
Защо просто не приемете, че сте направили грешка в тази част? И в момента фискалното  устройство  е  свързано  с  НАП.  Добре,  ще  го  подменим,  за  да печата  QR  кодове,  понеже  е  много  важно  (и  сигурно  много  ще  улесни ползващите   Нокия   с   фенерче   да   си   проверяват   бона),   но   останалите изисквания какво целят?
Изглежда  изхождате  изначално  от  презумцията,  че  българският  търговец задължително  работи  в  сиво-черния  спектър  и  като  цяло  е  безчестен  тип, криещ  доходи  и  стремящ  се  да  не  плаща данъци.  И  това,  което  правите  в момента, само ще го накара наистина да търси алтернативи поради пълната невъзможност да отговори на изискванията ви. Ами аз може да не искам да работя  с  наложен  платеж.  Може  клиентът  да  ми  е  дал  поръчката  си  по телефона  и  да  мине  през  нас,  за  да  му  дам  поръчания  артикул.  Ще  му разпечатам касов бон, и фактура ще му издам, всички ще са щастливи.
Как  и  на  кого  му хрумна  опцията  онлайн  магазинът  да  бълва касов  бон  в момента  на  поръчката?  Нямате  ли  специалист,  който  да  прави  разлика между  поръчка  и  покупка?  Ами  ние  работим  със  специфични  артикули, които често пъти изискват допълнителни дни за доставка. В такива случаи уведомяваме клиента и чак след като се съгласи, обработваме поръчката.
После,  как  си  го  представяте  чисто  физически  това  фискално  устройство, което ще печата електронни бележки? Което да може да се интегрира към всички  възможни  действащи  версии  на  всички  възможни  действащи  open source софтуери за онлайн магазини? И то пак в реално време. Съзнавате ли, че това ще изисква денонощно работещ компютър, към който да е вързано това ФУ, онлайн магазинът да е зареден денонощно на него, в единствения активен  прозорец,  никога  да  не  се  разлогва...  Ами  дропшипингът? Наясно ли   сте,   че   онлайн   търговецът   може   да   управлява   магазина   си   през смартфона си? Сега какво, касов апарат ли да му върже?
Хора,  в  коя  държава  сте  го  видели  това  чудо,  което  го  искате,  извинете? Хайде,  приемете  най-сетне,  че  включването  на  онлайн  магазините  в  тази наредба беше чисто човешка грешка и да спрем с тези нерви. В момента е пълен  хаос,  никой  не  знае  какво  да  прави,  генерирахте  забележителна бъркотия.
Нека  фискалните  устройства  да  са  още  по-свързани  с  НАП  отпреди  (в смисъл  с  всичката  тая  галимация  с  QR  кодовете  и  прочее),  но  недейте  да искате  неизпълними,  да  не  кажа  направо  глупави  неща.  И  ако  може,  нека разни чичковци да спрат да обикалят медиите и да каканижат в хор какви сме разбойници, защото това вече не се трае. Разбойници не сме, неудобно ми е пред хората тук да напиша вие какви сте точно. И на вас би трябвало
да ви е неудобно от глупостите, които натворихте.
2000um Невъзможни за изпълнение промени
В   параграф   23   на   НИД,   се   предлагат   промени   във   функционалните
изисквания към фискалните устройства. Съгласно чл. 12 от Наредбата: Чл.
12.  (1)  Свидетелството  за  одобряване  се  издава  за  срок10  години  или  до промяна   в   техническите   и/или   функционалните   изисквания   към   ФУ, произтичащи по силата на закон(...) (2) След изтичане на този срок или при промяна  в  техническите   и/или  функционалните  изисквания  към  ФУ устройствата от съответния тип не са от одобрен тип.
Т.е.  при  така  предложените  текстове и без  преходен  период,  в  три  дневен срок   от   обнародването   на   наредбата   в   ДВ,   на   пазара,   няма   да   има устройства  от  одобрен  тип.  Същевременно  най-ранно  изтичащия  срок,  за групи лица за привеждане на дейността им в съответствие с изискванията на
наредбата  е  31.03.2019  и  тези  лица  ще бъдат  в  невъзможност  да  изпълнят своите задължения. Моето поредложение е този текст да отпадне, тъй-като тези   изисквания   ще   натоварят   допълнително   финансово   онези,   които добросъвестно не са чакали крайния срок и са си купили или привели ФУ, съгласно съществуващите изисквания. По данни на НАП се касае за 80 хил устройства, към днешна дата-05.03.2019.
По същите причини, предлагам да отпадне текстът на параграф 27, т. 2.
Алтернативно нека бъде въведен някакъв преходен период за влизане в сила на  тези  текстове,  като  същевременно  бъде  удължен  и  срокът  за  смяна  на фискалните устройства, за всички лица.
На   следващо   място   не   става   ясно,   как   ще   се   индетифицират   лицата, изплзващи  софтуер  за  управление  на  продажбите,  за  които  се  предлага удължаване   на   сроковете.   Тази   неяснота,   предполага   "дописване"   на наредбата  с  указания,  инструкции  и  прочие,  което  в  никакъв  случай  не прави предвидим този норамативен акт.
Следващото   ми   предложение   е   да   отпадне   архаичното   изискване,   за полагане  на  печат,  върху  различни  документи,  издавани  във  връзка  с наредбата, така както отпада за производителите на ФУ, в заявлението към БИМ.
Sparx Неразбиране на онлайн магазините и плащанията по електронен път.
1.  Важно  е  да  се  направи  разлика  между  виртуален  и  физически  ПОС терминал.   Издаването   на   касова   бележка   за   плащане   направено   по електронен път, което реално достига търговеца по банков път е прецедент. Такива плащания следва да се третират като банкови плащания и да не се изисква касова бележка за тях, както е в момента с плащанията по банков път.
2. Издаване на електронна касова бележка е също толкова безсмислено и е предвидено като алтернатива на физическата бележка, което по скоро цели да оправдае безумието с изискването на фискален документ за плащанията с карта по електронен път.
3.   Изискването   за   интеграция   с   ФУ   ще   постави   малките   електронни магазини в безисходица, тъй като не съществува опен сорс софтуер, който да  покрива  изискванията  за  връзка  с  фискално  устройство.  Това  от  своя страна  ще  ги  подтикне  към  най-лесното  решение  -  изнасяне  на  сайта  и регистрация  на  юридическо  лице  извън  пределите  на  България,  което  от своя  страна  ще  ощети  страната  с  техните  данъци.  Това  ще  доведе  и  до привеждане  на  неравоностойно  положение  за  местни  и  чужди  онлайн
търговци, тъй като изискването ще важи едностранно.
valkata

Регистрация на онлаян магазин
Като  изключим  всичките  безумия  свързани  с  картовите  плащания  искате също  така  онлайн  магазина  да  бъде  регистриран  в  списък,  който  да  се съхранява  в  НАП.  Изредили  сте  един  куп  подробности,  които  трябва  да  се декларират, въпреки че вие имате всичката нужна информация за търговеца. Защо  питам  аз  е  тази  ненужна  бюрокрация.  Единство  и  само  домейна  на
магазини  ви  върши  същата  работа  и  ЕИК  на  търговеца.  След  като  имате цялата информация за търговеца. това по-скоро е един ненужен разпит в стил соц.
Наименование  -  Еми  магазина  не  е  длъжен  да  има  име,  защото  си  има домейн. Вид на продаваните стоки/услуги, линк към всички стоки - Еми стоките може да са хиляди дори стотици хиляди. Толкова ли е трудно влезта на посочения домейн  и  вижте  какво  се  продава.  Търговеца  също  така  си  е  посочил дейността при регистрация. Що за въпрос е това.
Информация  за  лицето  -  Еми  много  ясно  това  е  регистрираното  лице  в търговския регистър.

Седалище и адрес на управление; Еми тази ивформация я имате също защо ви е отново.
Безумията валят едно след друго и на хората вече им е писнала ама много и побързайте с промените, защото имам усещането, че ще видите най-големия протест на всички браншови организация в едно. И тези хора ще дойдат да протестират, ама много ядосани повярвайте ми.

Д.
Стойчев
Пощенски файтони = 19-ти век / Електронни разплащания = 21-ви век
Уважаеми дами и господа,
С  подготвяните  промени  в  Н-18  имате  две  възможности  -  едната  е  да помогнете  и  тласнете  развитието  на  българската  икономика  напред в  21-ви
век,  другата  -  да  я  върнете  здраво  в  20-ти  или  даже  към  19-ти  век.  За съжаление, към момента втората възможност изглежда далеч по-вероятна. Ще    коментирам    подготвяните    промени    в    частта    им,    която    засяга електронната    търговия.    Вероятно    никой    от    експертите,    подготвяли промените в наредбата никога досега не е виждал електронен магазин откъм страната  на  панела  му  за  управление.  Електронната  търговия  се  различава много  от  търговията  offline  и  това  не  е  отразено  по  никакъв  начин  в наредбата. Всичко е мислено така, все едно влизате в реален офлайн магазин, взимате  продукти,  нареждате  се  на  касата  и  плащате,  а  данъчните  приходи бодро зазвънтяват в хазната на момента. Да, ама не!
Много от електронните магазини имат сложно изградени връзки с вносители и дистрибутори на продуктите, които са включени в онлайн каталозите им. Това   не   предполага   физическа   наличност   на   продуктите   навсякъде   и постоянно - 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Всяка направена поръчка   в   електронен   магазин   си   остава   само   поръчка   до   момента   на плащане.   Възможно   е   такъв   момент   изобщо   и   да   не   настъпи...   Т.е. електронният магазин НЕ Е и не може да бъде търговски обект по начина, по който сте го заложили в наредбата! Съобразете се с реалността, и направете мъдри промени, защото тя няма да се съобрази с вас, ако сбъркате!
Вие някога правили ли сте покупки онлайн? В сега съществуващата реалност на  българските  онлайн  магазини  много  често  се  случва  първоначалната клиентска   поръчка   да   бъде   променена   -   по   едни   или   други   причини. Понякога това става по желание на клиента, понякога поради невъзможност от страна на продавача. Чували ли сте, че клиентите могат и да се откажат от направена поръчка? Голяма част от електронните магазин поне в момента не работят  и  не  могат  да  работят  в  реално  време,  именно  защото  моментът  в който  клиента  заплаща  стоките  се  отдалечава  от  момента  на  заявяване  на желанието му. И това е именно по ваша вина, а с предлаганите промени това дори  се  и задълбочава  -  те  принуждават  по-голямата  част  от  търговците  да избират  заплащане  с  наложен  платеж  с  ППП...   Ехо!  В  21-ви  век  сме! Улеснете  разплащанията  с  карти  - направете  пътна  карта  за това!  Заложете цел - например след 12 или 18 месеца преобладаващият метод за разплащане
да бъде с банкови карти, вместо с наложен платеж, пък бил той и ППП! Но, това няма как да се случи, ако продължавате да настоявате за разпечатване на касови  бележки  при  картовите  разплащания!  Защо  са  ви  тези  хартиени касови  бележки?  Нима  месечното  банково  извлечение  на  фирмените  ни сметки   не   е   достоверен   документ?   Заложете   мерки,   които   да  направят картовите   разплащания   по-лесен,   по-евтин   и   по-предпочитан   начин   за плащане на покупките в интернет, вместо да се стараете да ги затруднявате по  всякакъв  начин!  Задавали  ли  сте  си  въпроса  защо  при  пазаруване  от български  магазини  масовият  начин  за  плащане  е  наложен  платеж,  а  при пазаруване  от  чужбина  -  може  да  бъде  само  с  карта?  Очевидно  е,  че  има причина, а отговорът е при вас!
Електронният  магазин  е  канал  за  дистрибуция  на  продукти,  който  допълва цялостната  търговска  стратегия  на  фирмата.  И  не  е  задължително  да  бъде единствен! С направените предложения в наредбата се нарушава свободната конкуренция  на  много  нива  в  бизнеса.  Промените  в  наредбата  залагат  по недопустим  начин  преимущество  на  едни  оператори  на  куриерски  услуги пред   други,   само   защото   предлагат   определен   начин   на   разплащане,   а другите - не. Има фирми, които са изградили и собствени звена за доставки, с което   оптимизират   разходите   си,   но   вие   с   лека   ръка   ги   изхвърляте   и разрушавате     създадените     до     момента     бизнес     процеси,     с     което облагодетелствате конкретни фирми.
Заложете  промени,  които  да  стимулират  бизнеса  да  се  движи  напред,  а  не назад към пощенските файтони! Не ни връщайте в 19-ти век! Имаме нужда да бъдем тук и сега - в 21-ви век, в България!
Milen Нисък дял на плащанията с карти онлайн в България, спрямо другите страни в ЕС
Приложено,  изпращам  Ви  европейско  изследване,  от  което  е  видно,  че България е на последно място по разплащания с карти онлайн. И сега НАП го приравнява с плащане в брой, с което принуждава много онлайн-магазини да го премахнат като възможност.
Моля Ви, не съсипвайте онлайн-бизнеса в България! http://www.outofseo.com/wp-content/uploads/2018/09/ecommerce-europa-report-2018.pdf?fbclid=IwAR1RaS6bVJc3WeQGRevWgrsqus3o10ruLVHPcb1eutyXWz bkseosoT_A25w
Дудев Да  се  премахне  "служебния  бон"  и  да  се  въведе  "междинен  бон  -  не  се изисква заплащане"
Уважаеми господа, предлагам да отпадне понятието "служебен бон" - това е подвеждащо понятие, видът му е идентичен с фискалния бон и много често търговците въобще не издават фискален бон, а връчват на клиента "служебен бон"  и  само  и  единствено  ако  клиента  поиска  фискален  бон  му  се  издава. Много са малко клиентите, които поискват след предоставен служебен бон - фискален.
Предлагам:
1. вместо текста "служебен бон" да се изписва текста "междиен бон  - не се изисква заплащане". Това е аналогично на разписките от ПОС устройствата на които пише "не се изисква подпис". Да в началото се искаше полагане и на подпис, но вече това е позабравена практика.
2. Изрично се запише че шрифта за изписане  на текста  "междинен бон" към шрифта на текста "не се изисква заплащане" е в съотношение "1 към 2".
3.  Всякакви  други  текстове  като  "финансов  бон",  "бон  за  фискализация", "служебен    бон",    "системен    бон,    "генериран    бон"   и    всякакви    други производни изрично да се забранят за изписване.
Дудев Защо се погазват разпоредбите на Закона за електронното управление
Уважаеми дами и господа,
Когато  говорите  за  електронна  търговия  спазвайте  Закона  за  електронното управление. Не може да изисквате информация, която е налична в регистрите на първичните администратори на данни.
В  електронните  магазини  всички  разплащания  се  извършват  по  електронен път. Бъдете така добри и си съберете служебно информацията за плащането от   доставчиците   на   платежни   услуги.   Стига   клиентите   са   обслужвали администрацията в случая - електронните търговци - НАП.
Банките събират "безбожни" комисионни за всеки виртуален ПОС терминал от търговците - нека държавата да си събира необходимата информацията от банките, а не да мародерства електронните магазини.
В   Наредбата    за    общите    изисквания   към    информационните   системи, регистрите  и  електронните  административни  услуги,  в  нейния  чл.  24  се говори   за   Единна   точка   за   плащания   към   държавната   и   общинска администрация, ами разширете обхвата и сложете централен виртуален ПОС терминал   и   всички   които   се   платят   през   него   да   са   освободени   от допълнителни   фискални   изисквания,   НАП   да   събира   информация   за оборотите   и   плащанията   служебно   от   Държавна   агенция   "Електронно управление", която изгражда и поддържа Единната точка за заплащания.
Господа    и    дами     управляващи,    елекронната    търговия    не    е    като конвенционалната, мислете преди да усложнявате процедурите.
Дудев
Дудев
Създайте преференции за търговци, които не работят с плащане в брой
Уважаеми дами и господа,
Създайте  норматив  и  правила  с  които  да  разширите  обхвата  на  Закона  за намаляване на плащанията в брой и за търговци използващи лицензирания от БНБ  виртуален  ПОС   терминал  не  изисквайте  фискална  информация  от търговеца, а НАП да си събира необходимите данни от лицензирания от БНБ доставчик на платежни услуги.
Ако  един  електронен  магазин  използва  разплащания  само  през  виртуалния ПОС терминал на лицензиран от БНБ доставчик или чрез наложен платеж на куриерска   фирма,   освободете   го   от   задължението   за   касови   апарати, предаване на данни в НАП и т.н. и т.н. В тези случаи НАП да се погрижи да си получава информацията за платените суми от лицензирания доставчик на виртуалния ПОС терминал и да извършва пълен контрол върху начините за плащане на електронни магазини.
Процедура  за  бързо  производство  при  липса  на  информация  в  НАП  за продажба.
Уважаеми дами и господа, системата за сигурно електронно връчване информация и сканирано копие от издаден от търговец бон различен от "фискален бон" и данните от него не са регистрирани в системата на НАП и търговеца не може да  представи в срок до  3  (три)  работни  дни  допълнителни  данни  от  своята  информационна система, че данните от представения от гражданина бон са фискализирани и изпратени на НАП, то за всеки такъв случай се налага глоба от 1000 (хиляда) лева,  а  на  гражданина  се  изпращат  от  НАП  500  (петстотин)  лева  награда, независимо дали НАП си е събрала глобата по случая. Размерът на глобата е фискиран  и  се  налага  за  всеки  отделен  случай  независимо  от  номиналната стойност
на представения от гражданина бон (различен от фискален бон).
Създайте  разпоредба,  която  да  регламентира  Процедура  при  която,  ако гражданин представи в офис на НАП на хартия или по електронен път чрез
h.stefanov Приоритетна промяна на член 3 от Наредба 18
Уважаеми                            госпожи                            и                            господа, сега  е  моментът,  да  коригирате  член  3  от  Наредба  18,  който  е  причина  за ПРОТИВОРЕЧИВА   практика   и   отговори   на   НАП   поради   неправилно поставяни                  писмени                  въпроси                  до                  НАП. Често  търговците  (поради  незнание)  задават  въпрос  от  вида:  „Получавам плащания  с  карта  през  PayPal  (или  друг  доставчик  на  платежни  услуги), трябва ли да се издава касова бележка?“, на което от НАП има едновременно три  вида  отговори:  „да“,  „не“,  „не  сме  компетентни,  задайте  въпрос  към БНБ“.
Причината  е,  че  доколкото  купувачът  извършва  плащане  с  карта,  това плащане  не  е  ДИРЕКТНО  към  търговеца,  а  към  ПОСРЕДНИКА,  който  от своя  страна  извършва  НАЛИЧЕН  ПАРИЧЕН  ПРЕВОД  към  търговеца,  в който случай касова бележка НЕ СЛЕДВА да се издава. За да бъде разбрана точно  процедурата  при  онлайн  магазин,  аналогията  с  обикновен  търговски обект е следната: физически магазин продава физически стоки, клиент влиза, избира  стока,  ИЗЛИЗА  от  магазина  и  влиза  в  съседен  офис  на  БАНКА, извършва  БАНКОВ  ПРЕВОД,  предоставяйки  на  банката  ПАРИ  В  БРОЙ  – въпреки,  че  самият  клиент  дава  от  себе  си  пари  в  брой,  търговецът  не  се интересува от това, тъй като ще получи плащане по БАНКОВ път и НЯМА
ДА  ИЗДАВА  касова  бележка  (след  което  клиентът  може  да  се  върне  в магазина  и  да  получи  физическата  стока).  Същото  важи  и  за  ВСИЧКИ плащания    в    онлайн    магазин    чрез    посредник    –    ДОСТАВЧИК    НА ПЛАТЕЖНИ     (примери:      paypal.com,     braintreepayments.com,      epay.bg, paysera.com,  mypos.eu  и  т.н.).  За  целите  на  данъчната  администрация,  при ревизия  от  тези  доставчици  могже  (а  НАП  изисква)  да  се  предоставят извлечения,        напълно        аналогично        на        банкова        институция. Член   3   от   Наредба   18   трябва  ясно   да   се   промени   така,   че   да   указва единствено кога да СЕ ИЗДАВАТ касови бележки (например при предаване на   ПАРИ   В   БРОЙ   от   клиента   ДИРЕКТНО   на   търговеца).   Сегашната формулировка указва кога да НЕ се издават при КРАЕН брой обстоятелства (и следователно да се издават при ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ случаи), което води до  смехотворни  ситуации  и  тълкувания,  например,  да  се  издава  касова бележка  на  клиент  в  САЩ,  платил  чрез  PayPal.com  на  български  търговец. Вероятно   няма   образован   гражданин   (служител   на   Министерство   на финансите, търговец или обикновен клиент), който да не определи примерът като „безумен“. Проблемът идва от объркващи въпроси, на които от НАП са предоставяни  объркващи  отговори,  водещи  от  своя  страна  до  съвети  от счетоводни   фирми   към   търговците,   които   обслужват,   да   изпълняват ненормални                  за                  2019                  година                  практики! Точно затова, приоритетно трябва да се прецизира член 3 от Наредба 18, за да  се  преодолее  противоречивата  практика  на  НАП  до  момента  и  да  се
подобри средата на работа на онлайн магазините.
TK Поредното разочарование
Изменението на Наредбата е поредното разочарование за бизнеса. Особено за малкия  и  средния  бизнес.  До  кога  думата  Търговец  в  България  ще  се асоциира с нещо лошо? Кога ще се изчистим от комунистическата нагласа, в която  всеки,  който  иска  да  работи  за  себе  си  е  заклеймен  мошеник?  В няколкото интервюта на Министъра на Икономиката ясно си личи нагласата на  Господин  Министъра  към  българския  бизнесмен  като  лъжец,  търсещ начин да измами системата и ощети държавата.
В България има хиляди корекни предприемачи и малки предприятия, които ежедневно  търсят  начини  да  бъдат  изрядни  и  да  работят  в  една  спокойна бизнес  среда.  Мислите  ли,  че  с  поредната  абсурдна  корекция  на  закони  и наредби  се  създава  такава  среда?  Същите  тези  хиляди  предприемачи  и търговци  вече  не  търсят  начин  да  са  изрядни  в  България,  а  начин  да преместят  бизнеса  си  в  други  държави  с  по-  добри  и  спокойни  условия  за развитие.  Кой  ще  плаща  данъци  тук?  Големите  международни  компании, които са на нашия пазар единстевено прибират от прихода на българина, без да  внасят  дължимото  в държавната  хазна.  Да не  забравяме  от  чии  средства идват приходите на цялата държавна администрация. Не е ли по- добре да се развиваме  и  плащаме  данъци,  отколкото  да  плащаме  глоби  и  актове  и  да заличаваме дейност?
Както   вече   попита   колегата   К.Христов-   как   точно   с   измененията   на Наредбата накарахте нелегалния бизнес да стане легален? Онлайн магазини без   фирма,   която   да   стои   зад   тях   или   други   търговци,   продаващи   в платформи  за   продажби   и  сменящи   лицето  изпращач   през   два  месеца, въртящи  обороти  много  над  малките  търговци,  плащащи  редовно  данъците си. Как това изменение легализира точно този бизнес? Отново се отрази на легалния бизнес с допълнителни разходи и негативни емоции. Ще се отрази и
на всички предстоящи избори.
ЕТ
Интелиге нтни Решения
инж. Ивайло Гаев - Управите л

С  оглед  на  предложените  изменения  в  текстовете  на  Наредба   Н-18  от 01.03.2019  бихме  желали  да  отправим  следните  предложения и запитвания:
1.  В  срокове  в  §  34.  ал.  2  от  предложените  текстове  е  отбелязано,  че  се извършва замяна на сроковете по § 75 от действащата Наредба до 30.09.2019 за лицата използващи СУПТО по чл. 3, но не е въведена корекция в § 74 ал. 2 от   Преходни   и   заключителни   разпоредби   в   сега   действащите   текстове, забраняващ  на  производителите  на  софтуер  да  "..  разпространява  софтуер, който не отговоаря на изискванията .." след 31.03.2019. Така също смятаме че е необходима корекция на сроковете и по § 32 от действащата Наредба с цел избягване                                              на                                              двусмислия.

2.  В  примерите  за  фискален  бон,  в  предложените  изменения  както  и  в действащата Наредба, липсва пример на начинът по отразяване на авансово плащане,  и  начинът  на  приспадане  на  платено  авансово  плащане,  за  който смятаме  че  би  внесъл  яснота  за  производители  на  фискални  устройства  и производителите на софтуер по какъв начин НАП очаква да бъдат подавани отрицателните суми в подобни ситуации. В сега действащите ФУ се приема, че  отрицателна  сума  е  КОРЕКЦИЯ  или  ВРЪЩАНЕ,  което  отговаря  на отразени анулирания в бона за продажбата, а не на приспадната сума, а това от своя страна води до двусмислие при разчитане на информация от КЛЕН.
3. Поради разликата в начина на закръгляване във фискалните устройства и компютърните   системи   на   сумите,   голяма   част   от   производителите   на софтуер  са  избрали  да  подават  към  фискалното  устройство  за  всеки  ред  от продажбата,  общата  сума  на  реда  след  приспадане  на  отстъпка  и  надбавка. Останалата   подробна   и   изчерпателна   информация   по   чл.   26   ал.   1   от Наредбата  се  подава  като  коментарен  ред.  От  друга  страна  изискването  за директна  свързаност  на  СУПТО  с  ФУ  създава  и  известни  неудобства  по отношение   на   изписването   на   наименованията   във   ФУ   с   оглед   на ограниченията  в  броя  символи.  Предвид  фактът,  че  като  коментарен  ред  в повечето ФУ е предвидено да се въвежда по-голям брой символи, възможно ли е да се внесат текстове или примери в Наредбата, с който да се допусне изписването  на  наименованията  на  стоки  и  услуги  като  коментарен  текст, както   и   възможността  за   подаване   като   коментарен   текст   на   подробна информация               по               чл.               26               ал.               1               т.7
4.  Може  ли  да  се  посочи  срок  или  период,  в  който  на  всички  входирани писма  от  производители  на  софтуер  към  НАП  по  отношение  разясняване  и тълкуване  на  влизащите  в  сила  на  31.03.2019  текстовете  по  Наредбата  ще бъде  отговорено  или  публикувано  писмено  становище.  Предвид  фактът  че има неотговорени запитвания повече от 4 месеца, което на практика създава трудности пред производителите на софтуер по отношение регистрацията в НАП.
Предлагаме   да   се   приемат   в   Наредбата   текстове   с   които   се   вменява задължение на НАП да отговаря в конкретен срок на поставени практически казуси  по  отношение  на  регистрация  на  софтуер  или  версия  от  софтуер предстоящ   за   регистрация   (задължението   може   да   се   отнася   само   за производители на софтуер който имат вече регистриран СУПТО), в противен случай наличието на неопределени срокове за отговор по практически казуси и    тяхното    прилагане    в    СУПТО    би    създало    забавяне,    техническа невъзможност за изпълнение и дори блокиране изпълнението на дейността на производители  на  СУПТО  и  лица  по  чл.  3,  зависещи  от  регистрацията  на версия         на         СУПТО         изработена         за         конкретен         клиент.
5  В  така  предложените  текстове  не  става  ясно  лицата  по  чл.  3  използващи софтуер за издаване на електронни фактури, чрез Web браузър (което според НАП също е СУПТО) как могат да докажат употребата му, ако на работните места   нямат   локална   инсталация   поради   начинът   на   предоставяне   на услугата.
6. В така предложените текстове и разбиранията на НАП за СУПТО (в което число   влизат   и   интернет   магазините)   достатъчно   ли   е   да   се   докаже притежанието на интернет магазин за да се счете използването на СУПТО и лицата     по     чл.3     да     се     съобразяват     с     нововъведените     срокове.
7. Ако преди 30.09.2019 се предостави информация пред проверяващи агенти на НАП за наличие на СУПТО и това е причина за "отложена" актуализация на  ФУ,  това  внася  ли  ангажимент  пред  лицата  по  чл.  3  за  използването  на този  СУПТО  и  след  30.09.2019  или  лицето  може да  прекрати  използването му по  всяко  време.  Пример  за  това  е  тестовото  разглеждане  и  подборът  на подходящ  СУПТО  за  периода  по  предложените  нови  срокове  от  страна  на
лицата по чл. 3.

svilen_bori sov Въпроси по Н-18 изпратени до НАП
Ние  сме  софтуерни  разработчици  и  доставчици  на  интегрирано  софтуерно решение и сме изпратили към НАП с електронен подпис няколко въпроса и все още нямаме отговор. Просто искаме отговор на поставените въпроси за да можем да си довършим доработките в нашият софтуер по Н-18.
Въпросите са следните:
1.В случай, че в един от обектите на дадено юридическото лице се извършват продажби  в  брой,  то  следва  ли  Наредба  №  Н-18  да  се  прилага  за  всички обекти на юридическото лице, или в нейния обхват попада само въпросният обект.
2.Във   връзка   с   въпрос   1:   В   счетоводството   на   юридическото   лице   е генерирана фактура за продажба по банков път. Във въпросния обект (офис) не се извършват продажби в брой и не е регистрирано фискално устройство, което според нашето тълкование означава, че този офис не попада в обхвата на Наредба № Н-18.             На следващия ден клиентът отива в друг обект на юридическото   лице,   в   който   се   осъществяват   продажби   в   брой   и   има регистрирано  ФУ,  като  желае  да  заплати  фактурата  в  брой.  Какво  УНП трябва   да   се   подаде   към   фискалното   устройство,   при   закриване   на продажбата.
3.На  01.04.2019г.  юридическото  лице  започва  да  работи  със  софтуер  за управление на продажбите, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18. На  същата  дата  клиенти  извършват  плащания  по  фактури,  издадени  преди 31.03.2019,  за  които  в  софтуера  не  са    генерирани  УНП.  Какъв  уникален
номер  на  продажбата  трябва  да  се  подаде  към  фискалното  устройство  при плащане на тези фактури, за да отговорим на изискването на чл.26, ал.1, т.17 от Наредба № Н-18.
4.Юридическо   лице   има   отдалечен   офис   в   друг   град,   в   който   има регистрирано   СУПТО   с   име   „С1“   и   работи   локално   без   връзка   към централния  офис/Администрация/.  В  централния  офис  има  регистрирано СУПТО, което е от тип ERP  с име „ERP2“. Всеки ден, фактурите издадени в
„C1“ трябва да се въвеждан ръчно /или трансферират/ в софтуера „ERP2“ за целите на отчеността и следене на продажбите. Какъв УНП /Уникален Номер на  Продажба/  трябва  да  получат  тези  фактури?  –  УНП  от  „C1“,  ново  УНП генерирано от „ERP2“ или трябва да са без УНП?
5.Как  следва  да  се  отрази  предварителното  заплащане  на  стоката  в  брой  – внесен аванс в брой?  – трябва ли да се генерира УНП и как се обработва в посследствие  реалното  вземане  на  стоката  и  издаването  на  ФБ?  Пример:  в деня Х е внесен аванс в брой 100лв, в деня У е взета стока за 80лв.
user932189 0123 След последните изменения
търговците  които  НЕ  ПОЛЗВАТ  СУПТО  трябва  да  сменят  касовите  си апарати до 31.03.2019. Тези, които ползват - до 30.09.2019. При положение, че  критерият  кое  е  СУПТО  е  неясен,  как  да  определим  към  коя  група спадаме?
Пример  -  търговец,  регистриран  по  ЗДДС  ползва  онлайн  платформа  за фактуриране - xxxxxxxxx.bg - печата фактури, но помни и контрагенти, има база  данни,  регистрира  и  плащанията.  Дали  ще  може  да  ползва  срока  до 30.09?  Съгласно  мнението  на  НАП  това  е  СУПТО.  А  може  би  не  е  и  една проверка   ще   доведе   до   санкция?   А   ако   xxxxxxxxx.bg   нямат   никакво намерение да направят платформата си СУПТО?
h.stefanov Наредба 18 - една точка за срив
Уважаеми                            госпожи                            и                            господа, датата  05.03.2019  би  трябвало  да  запишете  като  отличен  показател  за  един основен  проблем,  който  Министерство  на  финансите  създава,  а  именно: СЕРИОЗЕН        ПРОБЛЕМ        ЗА        НАЦИОНАЛНАТА        СИГУРНОСТ.
С тази Наредба 18 и дизайнът на системата, сте реализирали успешно  SPoF (Single Point of Failure), а на български – ЕДНА ТОЧКА ЗА СРИВ за почти целия   български   бизнес,   в   противоречие   с   едно   основно   правило   при проектиране         на         софтуер         и         системи         за         комуникация
1.  Протоколите  за  комуникация  със  сървъра(ите)  на  НАП  не  са  държавна тайна
2.  Несериозно  е  да  се  смята,  че  такава  комуникация  задължително  ще  се извършва    само    от    стандартен    касов    апарат,    без    променен    софтуер
​3.   С   подходящо   устройство   (едно   или   повече)   вероятно   може   да   се предизвика  срив  (от  хакери  или  враждебно  настроена  държава),  така  че  да бъде спрян ЦЕЛИЯТ оборот и възможност за плащания в брой, а и онлайн - след безумното тълкувание на НАП, че за каквито и да е плащания онлайн „с карта“  (които  при  ревизия  без  проблем  могат  да  се  проследяват  и  без издаване  на  бонове,  било  то  хартиени  или  електронни)  трябва да  се  издава фискален                     бон                     през                     2019                     година.
4. Възможността за горното е оправданието от отговорни държавни лица, че сривът  на  05.03.2019  е  причинен  само  от  240000  заявки.  Обикновено  една DDoS  атака  предизвиква  в  порядки  повече  заявки  и  очевидно  системата  в сегашният                     и                     вид                     няма                     защита. Почти цялата наредба е написана както се пише художествен разказ, без да се  помисли  и  осмисли  по  какъв  начин  всеки  текст  от  нея  повлиява  бизнес отношенията  между  бизнеса  и  клиентите.  Същото  важи  и  за  последните промени на променената Наредба (илюстрация – иновативното създаване на ЕЛЕКТРОННИ    касови    бележки    чрез    ФИЗИЧЕСКИ    касов    апарат). Чак  след  като  се  публикува  един  текст  и  се  получат  отзиви,  вероятно авторите  казват  по  български  едно  „опааааа“  и  се  започва  умуване  как набързо  да  се  поправи  стореното.  Проблемът  е  че  един  опит  за  поправка, предизвиква   два   нови   проблема   (пример   –   последните   предложения   за промени  на  промените),  а  причината  за  това  е  напълно  некомпетентното (поради   очевидно   непознаване   на   бизнес   отношенията   в   държавата) творчество на авторите на този и миналия проект на Наредба 18 в самата и основа  –  тя  е  изградена  единствено  с  мисълта,  че  всеки  бизнес  модел  е подобен           на           малък           магазин           с           касов           апарат. Все  още  не  е  късно  да  се  признае  от  авторите,  че  сътвореното  е  далеч  от наредба,  която  би  изсветлила  укривани  до  момента  приходи,  а  напротив  – единствено създава излишни затруднения  за бизнеса, който и до момента е отчитал  всички  свои  продажби.  Личи  си,  че  организациите,  изразяващи официални  становища,  го  правят  учтиво,  само  защото  така  е  прието  в
комуникацията с държавни органи, но ако можеха да говорят свободно, биха характеризирали  Наредба  Н-18  като  абсолютно  вредна  и  че  мястото  и  е  в коша. А Министър Н-18 и екипа му, трябва да седнат и да пишат всичко от начало,  мислейки  как  да  улеснят  бизнеса,  а  не  обратното,  да  го  направят КОНКУРЕНТНОСПОСОБЕН спрямо бизнеса в други държави от ЕС, а не да го    поставят    предварително    в    неизгодни    позиции,    чрез    данъчни    и административни                                                                                        безумия!
С уважение.
h.stefanov Наредба 18 - дежа вю: държавно подпомагане!
Уважаеми                            госпожи                            и                            господа, дата   31.03.2012   (две   хиляди   и   дванадесета)   беше   паметна   с   това,   че задължително трябваше да бъдат подменени касови апарати, „за да може да се    осъществява    връзка    с    НАП    чрез    вграден    данъчен    терминал". Тази година е била паметна и за производителите на касови апарати, тъй като освен „таксата“, която събират заради законово заложено задължение (срещу което не предоставят НИКАКВА  услуга, т.е.  благодарение на държавата си осигуряват  вид  ДАНЪК  за  частните  си  фирми),  така  и  за  някои  мобилни оператори,  на  които  чрез  тези  промени  им  беше  осигурено  увеличение  на клиентската  маса  с  над  300000  нови  договора  с  годишна  такса  (за  да  се изпратят   няколко   пакета   с   данни   веднъж   МЕСЕЧНО,   както   се   оказа). Не повдигам въпроса, дали такава лобистка промяна е донесла тогава някому комисиони,  а  само  това,  че  възможността  за  интернет  връзка  е  ограничена само до мобилна такава, но не и WiFi или LAN (т.е. без да се плаща ежегодно такса за SIM карта от ВСИЧКИ притежатели на касови апарати, да могат да се      свързват      чрез      вече      налична      интернет      връзка      в      офиса). В мотивите за промени и ефектите върху бизнеса тези две „такси“ взети ли са предвид? Моля, това изчисление (броят касови апарати по средната годишна
„такса“   за   мобилна   връзка   ВСЯКА   ГОДИНА)   да   бъде   добавено   като РАЗХОД за бизнеса причинен от Наредба 18, както и защо не е взето предвид и   новите   промени   отново   не   са   въвели   възможност   за   разширение   на
възможността                          за                          интернет                          връзка. Поради някаква причина през 2019 година, се оказва че тази „ връзка с НАП чрез         вграден         данъчен         терминал“         не         е         достатъчна. Във   връзка   с   това   са   следните   въпроси   за   размисъл   към   авторите   на дискутирания                                                                                                    текст:
- в Наредба 18 е предвидено изключение за неиздаване на касови бележки за определени  селища  по  дадена  дефиниция,  но  не  е  предвидено  такова  за места,          до          които          няма          мобилна          интернет          връзка;
- не са предвидени ситуации на заглушаване на мобилен сигнал – устройства за  заглушаване  са  лесно  достъпни,  някои  индивиди  и  в  момента  използват такива,  за  да  не  бъдат  елиминирани  дистанционно  и  причиняват  постоянна загуба на сигнал даже в обществени ОФИС СГРАДИ, а след популяризиране на   Наредба   18,   може   да   стане   практика   и   за   злоупотреби   (например включване на такъв заглушител в близост до обект на конкуренция, водещо до                                спиране                                на                                работата). Поставените въпроси тук са относно ДЪРЖАВНО ПОДКРЕПА чрез текстове в                закона                на                две                групи                доставчици: Първо.    Така    или    иначе    новите    поправки    към    Наредба    18    налагат препрограмиране  на  ВЕЧЕ  ЗАКУПЕНИТЕ  НОВИ  касови  апарати,  авторите няма  да  бъдат  охулени,  ако  в  тези  нови  промени  на  промените  добавят  и възможност  за  касовите  апарати   за  друг  вид  връзка,  освен  мобилна;  в противен    случай    три    доставчика    на    мобилна    интернет    връзка    са ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ    за    сметка    на    всички     останали    интернет доставчици.    Да    се    има    предвид,    че    Договорът    за    създаване    на Европейската общност принципно забранява държавните помощи (така че   дадени   предприятия,   които   получават   държавна   подкрепа,   да придобиват      неоправдано      предимство      пред      конкурентите      си). Второ. Така наречената „годишна такса“ на производителите, срещу която не се     предоставя     никаква     услуга,     следва     да     бъде     ПРЕМАХНАТА. Производителите  предлагат  първо  гаранционна  поддръжка  (калкулирана  в цената на нов касов апарат), а след изтичане – поправката на всяка повреда се заплаща                        допълнително                        от                        търговците.
С уважение.
Витанов ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА НАРЕДБА 18
Има цел - събиране на дължимите данъци Как да се постигне::
Чрез нормотворчество, градено на принципите:
-опростеност и конкретност на изистванията
-практичност на контрола
-стимулиране на светлия бизнес
Нито един от тези принципи не е използван за основа на Наредба Н18 Основата    в    момента    е    сложност,    претрупаност,    некомплектованост, тоталитарност,   и  някъде  е  загубена  даже  крайната  цел.  Вратички  много  за "играчите", терор върху светлия бизнес...
Spmsp
Витанов
Премахнете банковите карти от плащанията, изискващи издаването на фискален бон
Премахнете изискването за плащане с банкови дебитни и кредитни карти да се издават фискални бонове, поне за онлайн търговията със стоки и услуги. Заради  него  не  може  да  се  използва  Ипей  за  разплащане  по  интернет сайтовете, защото чрез Ипей може да се плаща и с банкови карти. Срамота е в 21-ви век да не можем да ползваме електронно разплащане, а да ползваме скъпи и бавни банкови преводи. Това засяга особено електронните магазини за услуги. Още повече, че при получаване на плащания чрез Ипей няма  как да    се    укрие    плащане.    За    какво    са    тези    изисквания?    За    тормоз?
АНАЛИЗ НАРЕДБА 18 НА МФ ОТ 28.09.2019
Създателите  на  наредбата  са  си  поставили  цел  чрез  свързване  на  фискално устройство  с използвания в търговските обекти бизнес софтуер, да пресекат укриването          на          данъци:          акциз,          ддс,          дп,          дивидент. Този                 подход                 има                 следните                 недостатъци: 1.Не   обхваща   търговските   обекти,   които   са   обявили,   че   не   работят   с плащания в брой;
2.Има  само  пожелателен  контрол  при  търговията  на  едро,  там  повечето продажби  стават  извън  търговския  обект:  разнос,  екс  ван.  Преобладават плащанията  с  тип  „отложено“.  Член  25  за  пускане  на  фискален  бон  преди доставката на стоката/услугата при търговията на едро е конфликтен. Няма никакви  гаранции,  че  този  фискален  бон  ще  бъде  платен  при  доставката. Възникват  проблеми  за  съхраняването  му  до  момента  на  плащане.  При търговията на едро носителя на данъка не е реално касовия бон, а данъчната фактура!
3.При  настоящето  дигитално  ниво  на  търговския  обект,  опита  да  забрани печата  на  документи  „продажби“  извън  регламентираното  в  наредбата,  от една  страна  е  „врата  в  полето“,  а  от  друга  затормозява  търговския  процес: 3.1.Забрана  да  се  използва  служебния  бон  за  печат  от  ФУ  на  търговски документи.  Но  наредбата  не  забранява  печат  на  търговски  документи  от нефискални печатащи устройства.
3.2.Служебният бон е важен помощен документ и средство за комуникация в бизнеса на едро, съдържащ допълнителна информация, партиди, баркодове и други реквизити, за които фискалния бон не притежава функционалност или наредбата не позволява да има такива. При мобилна търговия агентът трябва да се окомплектова и с нефискален принтер.
3.3.Трактуването  на  заявка(поръчка)  като  неразделна  част  от  „продажба“: 3.3.1.Ако   се   сложи   уникален   номер   на   заявката(поръчката),   се   влиза   в многовариантни и сложни казуси, които в повечето случаи нямат решение в наредбата:
-анулиране на заявка(поръчка);
-корекция на заявка(поръчка) при изпълнението и;
-обобщаване на няколко заявки в една продажба;
-кой  документ  се  отразява  в  справката  по  продажбите,  заявката(поръчката) или реалната продажба?
-ще се използва ли сторно документ, свързан с заявка(поръчка)?
​3.3.2.Търговските   агенти,   обикалящи   клиентите   си   с   цел   събиране   на заявки(поръчки),  трябва  да  носят  ФУ,  въпреки  че  реално  не  извършват продажби и разплащания в брой?
Витанов АНАЛИЗ НАРЕДБА 18 НА МФ ОТ 28.09.2019 - продължение
4.Поради  необятността  на  решенията,  изградени  на  изискването  на  пазара към   бизнес   софтуера,   наредбата   е   в   невъзможност   да   регулира   всички процеси,  обхванати  във  функционалността  на  СУПТО.  Прости  примери:
-авансови                              плащания                              в                              брой;
-трактуването   на   продажби   от   други   търговски   обекти,   обобщени   по определени  критерии,  съхраняващи  се  в  интегрираната  софтуерна  система;
-трактуването  на  продажби  от  други  търговски  обекти,  въведени  ръчно  в интегрираната                                      софтуерна                                      система;
-невъзможност   за   водене   на   търговската   отчетност   по   продажбите   и плащанията по клиенти в следствие на  чл. 40 (5) (Нова- ДВ, бр.80 от 2018 г.) При възстановяване работата на ФУ лицето по чл.3 е длъжно да предаде чрез ФУ  към  НАП  сумарния  оборот,  натрупан  при  работа  с  касови  бележки  от кочан.  Натрупаният  оборот  се  предава  чрез  издаване  на  фискален  бон, съдържащ   сумарния   оборот   от   продажбите   по   съответните   групи   от издадените                  касови                  бележки                  от                  кочан. 5.Претрупването  от  взаимосвързани  изисквания  към  технологичния  процес на  извършване  на  „продажба“  може  да  доведе  до  спиране  на  този  процес. Когато един търговски обект е дигитализирал дейността си, преминаване на ръчно  издаване  на  документи  за  продажби  е  реално  временно  затваряне  на този  обект.  Законите  трябва да  са  насочени  към  стимулиране  ефективноста на    икономиката,    а    в    случая    е    разработен    отежняващ    механизъм; 6.Претрупаността   от   санкции   води   до   нежелание   при   изпълнението   на изискванията                         на                         наредбата.                         Пример:
-производителят   на   СУПТО   декларира,   че   е   защитил   информацията   от външна намеса. Установява, че въпреки защитата, данните са манипулирани. Докладва  факта  пред  НАП.  НАП  санкционира  търговеца  нарушител  по
показанията на производителя на СУПТО, но санкционира и производителя на   СУПТО   за  неверни   данни   в  декларацията,   поради  пълната   липса   в наредбата за критерии за защита на информацията...
7.Част   от   формулираните   изисквания  към   търговеца   и   разработчика   на СУПТО са с неконкретен характер и трактовката им е субективна (на НАП). Примери:
-Чл.   52д.   (Нов   -   ДВ,   бр.   80   от   2018   г.,   в   сила   от   01.12.2018   г.)   (1) Производителите/разпространителите  са  длъжни  да  оказват  съдействие  на органите   по   приходите   за   достъп,   четене   и   експорт   в   четим   вид   на информация       от       реална       и/или       архивна       база       данни       на разработвания/разпространявания от тях софтуер, включително на обектите в базата                                                                                                                данни.
-Чл. 52к. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (1) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са отговорни  за  целостта  и  интегритета  на  информацията,  съдържаща  се  в базата  данни  на  софтуера  (текуща  база  данни  и  архивни  копия  на  базата данни),  както  и  за  съхранението  ?  в  сроковете  по  чл.  38,  ал.  1  от  ДОПК, независимо                      от                      нейното                     местонахождение.
-Приложение  29:  т.4.  Софтуерът  съдържа  вградена  при  разработването  му защита       от       промяна       или       добавяне,       без       оторизация       от производителя/разпространителя,  на  външни  модули,  позволяващи  промяна на   функционалността   на   софтуера   с   цел   заобикаляне   на   изискванията, посочени                         в                         настоящото                         приложение.
-Приложение   29:   т.13.   Софтуерът   трябва   да   има   надеждна   защита   от преднамерено или случайно изтриване или промяна на вече записани данни
за                                             приключени                                             продажби: 
8.Декларацията,  подавана  от  търговеца  за  версия  на  СУПТО  и  технически параметри е некоректно. Декларира се информация, за която деклараторът е компетентен.
Ирина Каменова Е-мейл: i.kamenov a@vertex. bg •          Коментар: Във връзка с обсъжданите промени на Наредба № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, бих желала да отбележа възможен пропуск при въвеждане на  ново  изискване  за  издаване  на  "сторно  фискален  бон"  от  фискалното устройство.   Във   връзка   с   чл.31   от   Наредбата,   където   са   определени правилата  за  издаване  на  "сторно  фискален  бон",  никаде  не  е  опомената възможността  за  издаване  на  "сторно  фискален  бон",  при  рекламация  или въобще неполучена стока, с първоначално издаден "фискален бон" с вид на плащане   "наложен   платеж".   Според   производителите   и   вносителите   на фискални  устройства,  техническо  изискване  при  програмиране  на  "сторно фискален  бон",  за  избор  на  вид  на  плащане,  не  е  заложено.  Опцията  е единствено  в  брой.  При  търговията  посредством електронен  магазин,  често срещани  са  случайте  на  изпращане  на  стока  към  клиент  с  документ  за продажба и фискален бон с вид на плащане наложен платеж. При опция за преглед   на   стоката,   клиента   се   възползва   от   възможността   веднага   да предяви рекламация и да върне стоката без да плаща на куриера или въобще не я потърсва. В тези случаи стоката се връща от куриера при доставчика и той трябва да издаде "сторно фискален бон" и той съответно не е в брой, тъй като реално пари не се изплащат от касата.  Моля да обърнете внимание на
посочения казус.
Йордан Стефанов Е-мейл: jordan@ke ten.bg Относно  §  2.  В  чл.  3  се  създава  ал.  16:  „..Фискален  бон  в  електронен  вид може  да  се  издава  само  за  регистриране  и  отчитане  на  продажби  чрез електронен   магазин...“   Защо   да   бъде   ограничено   издаването   на   бон   в електронен вид само за електронни магазини? Това е масова практика и във физическите магазини в западна Европа - клиента бива питан всеки път каква бележка  иска  -  хартиена  или  електронна  и  иска  ли  изобщо  ,  съответно предоставя  имейл  адрес  на  който  получава  електронният  си  бон.  Лесно
,бързо   ,   екологично   ,   практично.   Така   или   иначе   НАП   вече   ще   има информация  за  тази  продажба  ,  защо  е  нужно  и  изрично  хартиен  бон  ако
клиента не го иска или желае елелтронен такъв???
user768231
user768231
Тотална преработка на Н-18 и нова наредба за е-търговията
Регулацията на е-commerce трябва да се обособи в отделна Наредба, която да отчита спецификите на тази търговия.
Регистърът  на  е-магазините  да  остане  в  качеството  на  публичен  регистър (той  спокойно  може  да  се  води  и  от  ТР  към  АВ,  ако  имат  технически капацитет след срива през август м.г.), информацията, която е нормално да се иска:   фирмено   наименование,   ЕИК,   домейн,   платформа   (Magento,   Esty, custom  solution  и  т.н.,  евентуално  посочване  на  вид  –  open  source,  GNU, proprietary  software  и  т.н.)  +  ново  подаване  на  информация  при  смяна  на домейна или платформата.
Ако НАП иска свързване на софтуера в реално време, това трябва  да става през application program interface (API).
За  електронните  магазини  да  се  дефинира  ясно  момента  на  извършване  на продажба,  отчитайки  спецификите  на  е-търговията.  Поръчка,  откриване  на продажба  и  приключването  ѝ  могат  да  бъдат/са  различни  моменти  във времето.
Продължение
Физическо  фискално  устройство  е  технологично  решение,  несъобразено  с електронната търговия, която е 24/7.
Тъй  като  API  обаче  не  би  било  възможно  в  момента  и  веднага,  вариант  е хората  да  ползват  физическо  ФУ  с  някакво  лицензирано  СУПТО,  като допълнителните     („дублиращи“)     електронни     платформи     -     сайтове, маркетплейси, управляващи програми с отворен код и други да не се нуждаят от „лиценз“ за СУПТО и да могат да се ползват паралелно. Това е по подобие на начина, по който счетоводните софтуери оперират в момента паралелно с други управляващи софтуери.
Нека не се стига до абсурди от типа - не можеш да си носиш телефона в ТО, защото той има ОС, потенциално софтуер, който може да се счете за СУПТО или да се очаква, че Майкрософт или всеки отделен търговец ще регистрира използването на всеки excel поотделно като СУПТО пред НАП - Б-я (все пак
във  всеки  excel  може  да  има  различни  макроси,  а  при  всеки  автоматичен ъпдейт на Windows да се декларира ползване на нова версия).
Картовите и финтех плащанията не трябва да се считат за плащане в брой. Те са проследими банкови плащания.
НАП  може да  разграничи  плащанията  с  карта  на  POS на  2  вида:  CP  -  Card Present  (примерно  физически  ПОС  в  магазин  или  ресторант)  и  CNP  -  Card Not   Present   (примерно   виртуален   ПОС   на   електронен   магазин).   Те   са разделени от самото създаване на картовия онлайн бизнес.
За  CP  могат  да  останат  в  сила  текущите  изисквания,  т.е.  да  са  приравнени към  плащане  в  брой  и  да  се  изисква  издаване  на  физически  касов  бон, съответно    всички    свързани    с    това    последствия    на    Наредба    Н-18, включително СУПТО.
За   CNP   транзакциите   да   се   приравнят   към   плащания   по   банков   път, търговците  да  си  регистрират  vPOS  оператора  (примерно  Paysera,  PayPal, Borica  и  т.н...)  и  НАП  да  получи  достъп  до  извлеченията  и  съответно постъпленията  от  извлечението  по  сметката,  предоставено  от  банката  или лицензирани финансови институции за електронни пари.
Да  има  възможност  за  електронен  бон  издаван  софтуерно  (генериран  в електронен вид, да се предоставя на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен) и физически бон издаван от физическо устройство ФУ  – всеки от тях еднакво валиден.
user768231 Продължение 2
НАП  да  си  оправи  приложението  в  Google  Play  за  сканиране  на  касови бележки, защото то не работи с всички версии на android.
​Разберете,  че  целта,  предметът  и  основанието  за  съществуването  на  един бизнес не е обслужването на фиска по същността си, а създаване на блага за хора, които имат нужда от тях и биха платили за тях и ако фискът желае да получава  полагаемата  му  се  част,  той  трябва  да  позволява  на  бизнеса  да функционира,  а  не  да  го  ограничава  прекомерно.  В  този  смисъл  бизнесът използва  софтуер,  който  да  служи  и  да  подпомага  бизнес  целите  му  и  не следва държавата да му налага „избор“ да ползва 1 от 20  одобрени софтуера за сметка на милионите софтуери по света. В момента одобрен софтуер за е- магазин  на  сайта  на  НАП  няма.  Няма  и  не  могат  да  бъдат  включени  open source решения.
Освен  това  сте  създали  Single  Point  of  Failure,  което  е  проблем  не  само  на бизнеса,  икономиката, а  и  на  държавната  сигурност.  Както  се  доказа  преди няколко дни системата не притежава необходимата инфраструктура, която да осигурява сигурността и търговците основателно се съмняват в способността на  НАП  да  защитава  адекватно  огромното  количество  чувствителни  данни (лични  данни,  търговски  тайни,  авторски  права  и  прочие).  Доказа  се,  че системата не би била способна да издържи на DDOS атака например и лесно може да бъде срината - единственото хубаво е, че това се случва сега, когато щетите са малки, така че счетете това за тест на системата и вземете мерки.
За  да  не  паднат  в  съда  въз  основа  на  хипотези  като  свръх  регулация, противоречие със законодателството на Б-я и ЕС, ограничаване на принципа на  свободната  търговия  и  т.н.,  разберете,  че  информацията,  която  НАП получава   трябва   да   се   ограничи   до   нужната   на   фиска   -   всяка   друга информация, напр. достъп до сорс код в реално време на proprietary software, достъп до платформи и софтуери е меко казано неуместна - НАП не може и не  трябва  да  се  превръща  в  регулатор  на  софтуер,  контрольор  на  софтуера използван   от   фирмите,   надзирател   на   информационната   структура   на фирмите, одобряващ орган по софтуера и да се намесва в бизнес модела на фирмите, като ги принуждава да го изменят генерално.
Нито  да  създава  изкуствено  бизнес  за  производителите  на  ФУ  или  на определени  софтуерни  фирми  на  българския  пазар  или  на  3-те  мобилни оператора, чиито софтуер бизнесът бива принуждаван да ползва, независимо дали  този  софтуер  му  е  необходим  по  простата  причина,  че  не  му  се  дава алтернативна   възможност   –   това   е   изкуствено   създаване   на   бизнес   и елиминиране на участници от пазара чрез административни процедури.
По-големият  проблем  е,  че  българските  софтуерни  компании  не  могат  да заместят решенията, които в момента се ползват от бизнеса.
user768231 Продължение 3
В 21 век, в  условия на цифровизация, фискализация, електронно  гласуване, електронни правителства и прочие, Наредба Н-18 е фактически абсурд.
Практически  е  невъзможно  всички  възможни  софтуери  (open  source,  GNU, чуждестранен)  да  бъдат  регистрирани  и  одобрени  от  НАП  –  Б-я.  Няма чуждестранна  фирма,  която  да  даде  достъп  до  proprietary  source  code  на чужда държава по искания от НАП начин.
Считам,   че   НАП,   като   представител   на   фиска,   нито   има   необходимия капацитет и възможност да следи (ИТ специалисти, брой хора и т.н.), нито е нормално да ѝ се вменяват функции на софтуерен регулатор или контрольор на софтуер. Интересно как би протекла проверка на НАП по Наредба Н-18 – изземване   на   компютри,   таблети,   телефони   в   ТО   с   цел   преглед   на инсталираните програми и техните функционалности, за да не се окаже, че на тях  има  софтуер,  който  би  могъл  да  се  квалифицира  като  СУПТО,  но  не  е регистриран  в  списъка  на  НАП  и  въпреки  това  се  ползва?  А  как  ще  се установява дали в регистриран в НАП софтуер на се направени промени по кода,  ако  промените  не  са  заявени,  описани  и  одобрени?  Или  където  има фискално  устройство,  най-добре  да  няма  никаква  компютърна  техника?  Че НАП  дори  в  момента  не  се  справя  да  контролира  системни  всеизвестни нарушители   в   собствения   си   ресор,   а   именно   данъчното   облагане     … Женският пазар в София, например.
Също  бих  искал  да  добавя,  че  в  противоречие  със  законодателството  се създава  презумпция  за  виновност  на  търговеца,  който  започва  да  търпи
изпълнителни   административни   действия   срещу   себе   си   по   силата   на прекомерни правомощия дадени на органите на НАП без доказана виновност потвърдена от съда, като му се вменява задължението да доказва, че не е бил в  нарушение  по  съдебен  ред  ползвайки  софтуер  несвързан  с  ФУ  в  ТО, въпреки  че,  както  знаем,  отрицателни  твърдения  в  съда  не  се  доказват,  а доказателствената тежест следва да е за ответника.
Изпълнителни административни действия не би следвало да бъдат налагани и за безвиновно неизпълнение - не е редно търговец да бъде запечатан и да му  бъде  наложена  глоба  например  при  проблем  на  сървърите  на  НАП, проблем  със  софтуера  на  официален  одобрен  доставчик  от  НАП  преминал през процедурата по одобрение на института по Метрология и т.н. и да бъде длъжен  да  обжалва  по  съдебен  ред.  Това  създава  условия  за  произвол  и корупция.  Търговецът  би  трябвало  да  има  право  да  претендира  щети  и пропуснати  ползи,  ако  санкция  му  бъде  наложена  неправомерно  и  това  да става по облекчена процедура.
В момента, ако апаратът е неизправен или НАП има проблем със сървърите, един обект би бил запечатан и би му била наложена глоба като му се вменява да доказва през съда, че мерките са наложени неправомерно – това е правен абсурд служещ за репресия над бизнеса, а уверенията на представителите и органите в медиите, не могат да служат за правна гаранция, че това няма да се прави в практиката и не са достатъчни.
Подобни  хипотези  би  трябвало  да  бъдат  включени  в  самата  Наредба  и свързано законодателство. Нека НАП включи варианти, които позволяват на търговците да разбират незабавно, че нямат връзка със сървърите на НАП и по   каква   причина   (кодове   за   грешка   и   т.н.),   да   се   създаде   канал   за комуникация, така че да може да се реагира незабавно. Да се създадат глоби за всички останали участници в процеса, включително НАП, ако сървърите ѝ не  позволяват  спазване  на  задълженията  на  търговците,  и  в  тези  случаи финансовата тежест да не бъде за сметка на търговеца.
НАП  да  оцени  ефектите  от  вземаните  решения  като  се  консултира  със специалисти и проведе необходимите проучвания и тестове, които не са били проведени досега, защото в сегашния вид на Наредба Н-18, тя единствено ще
доведе  до  превръщане  на  бизнеса  в  неконкурентоспособен  спрямо  този  на съседни  държави,  отлив  на  бизнес  от  Б-я  към  Румъния,  Естония  и  т.н., преливане  на  пари  от  бизнеса  към  няколко  фирми  за  ФУ,  преместване  на фирми  в  други  държави  и  няма  да  постигне  целите  и  ефектите,  които  би трябвало,   а   именно   изсветляване   на   сивата   икономика   и   по-висока
събираемост.
user768231 Продължение 4
На фона на неработещите сървъри и изявления, че 56 000 ФУ (56 000 x 200 =
11    200    000    лв.    без    софтуер    и    СИМ    карта)     трябва    да    бъдат подменени/преработени  отново,  финансова  тежест,  която  няма  да  се  поеме нито от НАП, нито от МинФин, на фона на диалога с НАП провеждан през март 2019, а именно:
„Накратко за срещата в НАП :
40  минути  се  обсъжда  СУПТО  ли  са   Amazon,  eBay  и  другите  чужди маркетплейси
Решение : НАП ще мисли
Но    всички    които    търгуват    там    ЗАДЪЛЖИТЕЛНО    трябва    да    се регистрират по 33 до 29.03
Имало  вече  регистриран  open  source  като  СУПТО,  оказа  се  че  не  е  open source, a SaaS
Да сме предложили решение и да сме позитивни по темата Касов бон за vPOS ?
Имало резон, но не можело да се разделят плащанията с карта физически и виртуално. Ще мислят по темата, ама нямало да е до края на месеца Плащания през платежни системи и касов бон ?
Те са два вида, сложно е, ще мислим Истинска електронна бележка ?
Засега   ползвайте   електрическата,   а   след   време   ще   мислим.   Ама   със сървърите е сложно“
смятам,  че  специалистите,  които  са  писали  Наредба  Н-18  трябва  да  бъдат отстранени незабавно, както и ръководителите им. Незабавно да се пристъпи към   преработка   на   цялата   Наредба   Н-18   в   сътрудничество   с   истински
специалисти  (ИТ,  прависти,  икономисти,  данъчни),  както  и  с  участието  на заинтересованите страни, да се зададат недвусмислени и ясни тълкувателни понятия,  да  се  прецизират  понятията  СУПТО  и  ТО  и  НАП  да  излезе  с примерен списък на софтуерите, които следва да се третират като СУПТО, да се направи оценка на въздействието. Процеси по фискализация текат не само в България, а в цяла Европа. Има достатъчно примери, които бихме могли и ние  да  ползваме.  Нека  бъдат  проучени  практиките  на  други  държави.  Ако нещата  бъдат  оставени  както  са  в  момента  (само  отлагане  на  срока),  е възможно да се случи така, щото следващият, който да трябва да си подаве оставката към края на годината, да е някой министър. НАП трябва да бързат изключително  много,  не  може  да  пишат  Наредба  от  март  до  август  и  да оставят един месец за имплементация на целия български бизнес.
Бизнесът е наясно, че фискализацията е както необходима, така и неизбежна. Бизнесът  не  е  против  борбата  със  сивата  икономика,  а  точно  обратното  - сивата икономика създава нелоялна конкуренция за всеки предприемач, а в дългосрочен  план  е  вредна,  както  за  бизнеса,  така  и  за  икономиката  и обществото като цяло.
С уважение,
 

Невъзможни за изпълнение условия за електронните магазини Приемането  електронния  магазин  да  бъде  търговски  обект  и  да  се  изисква издаване на касов бон за всяка поръчка (ако е без ППП или по банков път) е неприемливо и невъзможно за изпълнение.
Ще дам само примери:
-   Уеб   дизайнери,   работят   по   няколко   седмици,   дори   месеци   върху

плъгин/тема/друго към CMS платформа. След това я продават чрез сайта си на   българския   и международния   пазар   или   чрез   маркетплейса   на   CMS платформата.  Там  плащането  е  с  кредитна/дебитна  карта чрез  посредник. Според  Наредбата  ТРЯБВА  ДА  ПОДДЪРЖАТ  касов  апарат  и  да  издават сума  ти  документи  ежедневно,  когато получават  пари  РЕАЛНО на няколко седмици веднъж.
-  Онлайн  обучения  -  записани  предварително,  продават  се  на  българския  и международния пазар, могат да имат един клиент на седмица, понякога и по- рядко, който плаща с карта чрез посредник. Но ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАТ касов апарат и да издават сума ти документи ежедневно.
-  Дигитални  творби  -  музикални,  литературни,  картини  и  т.н.  -  без  склад, продават  се  на  българския  и международния  пазар,  съответно  се  плаща  с кредитна/дебитна карта чрез посредник, могат да имат един клиент на ден, но може  и  да  е  един  на  месец.  Но  ТРЯБВА  да  поддържат  касов  апарат  и ежедневно да ...
И още... и още специфични за електронната търговия случаи. Ограничавате българските  търговци  и  производители  да  продават  извън  страната  с изискването  за  ФУ  при  плащания,  приети  с  карта,  дори  когато  са  чрез посредник!
И не само това.
Силно   ограничаващи   са   изискванията   да   има   СУПТО   за   електронните магазини.  Неприемливо  е  само  одобрените  БЪЛГАРСКИ  СУПТО  за  ел. магазини  да  бъдат  законни.  В света  има  популярни  платформи  за  онлайн магазини,    които    се    използват    от    милиони    потребители!    OpenCart, WooCommerce на WordPress, вариантите за Joomla/Drupal/Magento, Shopify, и още много, много, НЯМА как да се регистрират по вашите изисквания като СУПТО.
Това,   което   Наредба   18   постига   в   областта   на   електронния   бизнес,   е всъщност   монополизиране   на   пазара   за   софтуер   за   ел.   магазини   и невъзможност  за  българския  бизнес  да  избере  международно  признати платформи за магазина си.
Не ограничавайте, а подобрявайте и улеснявайте условията за бизнеса. Така приходите дългосрочно ще бъдат повече и по-стабилни.

Пейсера България ООД

Във  връзка  с  публикуваните  за  обществено  обсъждане  Предложения  за промени по Проект на НИД на Наредба № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане  чрез  фискални  устройства  на  продажбите  в  търговските  обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които   извършват   продажби   чрез   електронен   магазин,   молим   да   имате предвид следните коментари:
Пейсера България напълно подкрепя целите на Наредба № Н-18 да осигурят по-  голяма  прозрачност  и  облекчаване  на  дейността  на  икономическите оператори, извършващи търговска дейност в интернет, като им се предоставя възможност  за  генериране  и  изпращане  на  електронна  касова  бележка  на електронния  адрес  на  купувача,  като  същевременно  осъзнава,  че  лесният достъп до платежни услуги от страна на потребителите и тяхното удобство за ползване  са  от  ключово  значение  за  развитието  на  единния  европейски цифров пазар и финтек индустрията като цяло. В този контекст бихме искали да   се   присъединим   към   позициите,   изразени   от   Българска   Е-комерс Асоциация,  Българска  Стопанска  Камара,  Българска  Финтек  Асоциация  по отношение  на  третирането  на  т.нар.  картови  транзакции,  инициирани  от клиенти на търговеца по електронен път (client’s initiated e-transactions).
За  българския  електронен  търговец,  който  обичайно  приема  плащания  с карти (около 10% от всички плащания), банков превод (около 5%) и наложен платеж  (около  85%),  с  цел  улесняване  на  неговата  ежедневна  работа  и избягване на издаване на касови бележки по реда на Наредба № Н-18, същият е  подтикван  към  замяна  на  обикновения  НП  с  така  наречения  пощенски паричен  превод  (ППП).  Този  процес  минимизира  разплащанията  с  карти, един проблем, който представлява технологичен регрес и който нарежда на Р България  незавидното  последно  място  сред  страните-членки  на  в  ЕС  по отношение на онлайн плащанията с карти. Чрез отказ от плащания с карти, търговецът  ще  избегне  необходимостта  от  фискално  устройство,  сложната логистика на самия фискален бон и най-вече изискванията за регистрация на
платформата   за   електронна   търговия   като   СУПТО   -   един   сравнително 

сложен  или  невъзможен  процес  при  повечето  платформи,  които  са  от  тип
„open  source"  и  които  имат  автоматични  ъпдейти  и  стотици  plugins,  чиито функционалности не могат да бъдат ограничавани в рамките на изискванията на НАП.
Отделно от това, търговците, които сега не предлагат картови разплащания, ще   бъдат   съществено   затруднени   да   включат   опции   за   по-модерни разплащателни  методи,  като  картови  разплащани  или  плащания  с  мобилен портфейл,  тъй  като  това  автоматично  би  изискало  ФУ  и  СУПТО.  Въпреки приемливата цена на ФУ, смятаната на платформата за електронна търговия със регистрирано СУПРО съвсем не е нито лесен, нито евтин процес. Това би накарало   търговецът   да   се   откаже   от   предпочитаната   международна платформа  за  електронна  търговия  и  да  се  ограничи  до  няколко  единични платформи,  които  ще  са  сертифицирани  като  СУПТО  в  НАП  -  процес  на административно ограничаване на онлайн конкуренцията. На практика този търговец просто няма да приема плащания с карти, а много от тях, които сега приемат  плащания  с  карти,  ще  се  откажат  с  цел  избягване  на  смяната  на основната им система с такава, сертифицирана като СУПТО.
Друг  много  съществен  момент  е,  че  целия  този  процес  на  налагане  на допълнителни  изисквания  (ФУ,  СУПТО,  логистика  на  фискален  бон)  и свързаните  с  тях  допълнителни  разходи,  затруднения  и  ограничения,  са  в сила    единствено    спрямо    българските    електронни    търговци,    докато електронните търговци от други европейски страни, включително страните- членки на ЕС ще бъдат привилегировани спрямо българските  - всичко това ще  създаде  неравностойно  положение  по  отношение  на  основния  актив  на електронния търговец, а именно: неговия сайт за електронна търговия.
При текущото предложение за „електронна касова бележка“, същата трябва да   бъде   издадена   от   физическо   хардуерно   устройство   на   електронния търговец. Необходимо е информацията, подлежаща на фискализация да бъде предадена от СУПТО към ФУ, а в последствие ФУ да я предаде по-нататък към сървърите на НАП. Тези две действия са излишни, при положение, че е значително  по-просто  и  по-евтино  системата  на  търговеца  (СУПТО)  да
комуникира   директно  със   сървърите   на   НАП,   без   посредничеството   на хардуерно-физическо ФУ и при достигане на еквивалентен резултат.  Предвид на горе изложеното, без да сме много обстоятелствени, предлагаме да  бъдат  разгледани  следните  предложения,  които  да  решат  възникналите противоречия  и  запазят  конкурентоспособността  на  българския  електронен търговец:
Предложение 1
Плащанията  към  електронни  магазини,  осъществени  през  Интернет  с  карта или електронни пари да бъдат приравнени към банковите плащания, вместо към касовите плащания, изискващи фискален бон, съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Това няма да намали събираемостта на данъчните приходи, тъй като средствата постъпват по банкова сметка или по сметка за електронни пари и оборотите на същите не могат да бъдат укрити. При необходимост, Paysera и други  подобни  компании  за  електронни  пари  и/или  платежни  услуги  ще сътрудничат на НАП по отношение на приходите на електронните търговци, което  може  да  бъде  записано  и  като  предпоставка  за  приравняването  на плащанията  с  карта  и  електронни  пари  към  банковите  плащания,  а  не  към касовите, както е в момента.
Предложение 2
СУПТО  да  могат  да  издават  електронни  фискални  бонове  директно  чрез комуникация    със    съответната    услуга    на    сървърите    на    НАП,    без посредничеството на хардуерен фискален апарат (ако не за всички, то поне за електронните търговци).

deyan.todo rov

Неизяснени въпроси и казуси - Част 1/3
Ние сме разработчик (производител) на бизнес софтуер и в качеството си на такъв  зададохме  няколко  въпроса  към  НАП  в  началото  на  месец  декември 2018г., но към момента отговор не сме получили.
А именно:
1.    Уникален  номер  на  продажбата  –   Изискването  на  Приложение  №29 т.9  от Наредбата, е „При въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажбата (УНП)…“
1.1 Този УНП трябва ли да се генерира за продажби, чието плащане ще бъде по банков път? - Необходимо е да се конкретизира в Наредбата, не само като свободно тълкуване/коментар на страницата на НАП.
1.2  Ако  приемем,  че  продажбата  започва  с  поръчка  от  клиент,  този  номер още на етап поръчка ли се генерира?
1.3  А  ако  работното  място,  което  регистрира  поръчките  от  клиенти,  не  е свързано  с  фискално  устройство,  защото  пряко  не  се  занимава  с  реалните
експедиции, не издава фискални бонове, номера на по-късен етап ли трябва да се генерира?
1.4. В номера на продажбата (УНП) трябва се съдържа номера на фискално устройство. Ако приемем, че за конкретна продажба, той е генериран от едно работно   място,   свързано   с   определено   фискално   устройство   (ФУ),   а плащането  се  извърши  в  друг  момент  на  друго  (свързано  с  друго  ФУ) работно място, то във фискалния бон издаден от второто работно място ще се съдържа в УНП номера на първото фискално устройство. Това счита ли се за несъответствие с Наредбата? - Необходимо е да се конкретизира в Наредбата, не само като свободно тълкуване/коментар на страницата на НАП.
1.5. Издадени са няколко документа за продажба, с генериран УНП, но не са платени. След няколко дни, лицето плаща, като същевременно е необходимо да се издаде фактура за продажбите. Как се процедира: 1) издава се отделна фактура  за  всяка  продажба  и  съответно  отделен  бон  или  2)  издава се  обща фактура  отново  с  отделни  бонове  за  всяка  продажба  с  УНП.  Това  ли  са възможните варианти? Може ли да има обща фактура с един касов бон в този случай?
2. Издава се  търговски документ в софтуера, плащането по който ще бъде в брой, но в по-късен момент.
Ще  бъде  ли  в  разрез  с  изискванията  на  Наредбата,  ако  в  софтуера  има търговски   документи   за   продажба,   по   които   все   още   няма   плащане, съответно фискален бон, няма и фактура (или отчет за извършени продажби) към  момента  на  издаване  на  търговския  документ?  Ако  да  –  как  ще  бъде правилно да се процедира в този случай? Продажбите на физически лица не предполагат издаване на фактура, а ако не са платени няма да имат фискален бон.
3.  Според  чл.  52  (2)  т.3  от  Наредбата  се  въвежда  изискване  за  подаване  на
„изпълним     файл“.     Бихме     искали     подробни     разяснения     относно предназначението му и конкретизиране на това кои точно държавни органи и как ще го използват?
3.1.  Не  се  ли  припокрива  функцията  на  този  файл  с  т.  нар.  „одиторски профил“  в  софтуера,  от  който  пак  следва  да  има  достъп  до  записаната  в базата информация?
3.2. В електронната услуга в уеб-страницата НАП за подаване на Декларация за  съответствие  и  информация  за  софтуер  за  управление  на  продажбите  в търговски  обект,  в  част  V,  е  посочено,  че  се  изисква  предоставянето  на
„Инструмент   с   отворен   код“.   За   такъв   инструмент   в   Наредбата   не   се споменава  никъде.   Това  са   две   различни   хипотези   от   гледна   точка   на интелектуалната собственост на програмните продукти.
a. Защо има такова разминаване с Наредбата?
b. Какво конкретно е изискването?

deyan.todo rov Неизяснени въпроси и казуси - Част 2/3
4.  По  отношение  реквизитите  на  касовия  бон  и  по  конкретно  „  чл.  26  т.  7 (доп.  -  ДВ,  бр.  76  от  2017  г.)  наименование  на  стоката/услугата,  код  на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;“
–  ясно  е  конкретизиран  като  реквизит  наименованието  на  стоката/услугата, което  предполага  касовия  бон  да  съдържа  подробна  информация  за  всички артикули/услуги  обект  на  продажбата  и  в  частност  редове  от  документа  за продажба  (фактурата),  ако  се  използва  СУПТО.  В  чл.  27  (3)  е  отбелязано задължение  това  да  се  случва  само  в  определени  случаи  „Задължително  се програмират  и  регистрират  с  наименование  и  единична  цена  като  отделни артикули стоките или услугите:
1. отнасящи се към данъчна група А;
2. с фиксирани цени в нормативен акт;
3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.“
4.1.  Следва  ли  това  да  се  разглежда  като  пояснение,  в  кои  случаи  само  е нужно  да  се  упоменават  подробно  артикулите/услугите  по  редове,  а  за всички  останали  да  е  приложимо  издаването  на  общ  бон  или  бон по  групи
артикули  спрямо  продуктовия  асортимент  на  съответния  търговски обект  –документ за продажба с детайлна информация от софтуер, общ касов бон?
4.2.  Ако  приемем,  че  винаги  трябва  да  е  подробен  фискалния  бон,  т.е.  да съдържа подробна информация за артикулите (услугите), какво следва да се отпечата при частично плащане, предполагащо издаване на бон?
4.3.  А  ако  се  плаща в  следващ  момент,  различен  от  получаване  на  стоката, отново  ли  трябва  да  се  изброяват  всички  артикули/услуги  след  като  при получаването им е получен подробен търговски документ.
5. По отношение на номенклатури Видове операции и Видове плащания от Приложение №29 т.18.9 от Наредбата. Изискванията са:
-  видове  операции  (действия)  -  код,  наименование,  дата  на  първоначално конфигуриране в системата, дата на последна промяна, дата на деактивиране;
-    видове    плащания    -    код,    наименование,    дата    на    първоначално конфигуриране в системата, дата на последна промяна, дата на деактивиране; Какво се има предвид под дата на конфигуриране – приема се, че се създават от   потребител   тези   номенклатури   ли?    Ако   са   статични,   програмно дефинирани и зад всяка стои определена програмна логика,  не са свободна номенклатура,  която  се  изгражда  от  потребител,  в  този  ред  няма  как  да  се осигури исканата информация за дата на активиране, промяна, деактивиране. Достатъчна ли би била справка, в която да се вижда списък на съответните номенклатури и пояснение, че не подлежат на потребителско конфигуриране и промяна?
deyan.todo rov Неизяснени въпроси и казуси - Част 2/3
4.  По  отношение  реквизитите  на  касовия  бон  и  по  конкретно  „  чл.  26  т.  7 (доп.  -  ДВ,  бр.  76  от  2017  г.)  наименование  на  стоката/услугата,  код  на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;“
–  ясно  е  конкретизиран  като  реквизит  наименованието  на  стоката/услугата, което  предполага  касовия  бон  да  съдържа  подробна  информация  за  всички артикули/услуги  обект  на  продажбата  и  в  частност  редове  от  документа  за
продажба  (фактурата),  ако  се  използва  СУПТО.  В  чл.  27  (3)  е  отбелязано задължение  това  да  се  случва  само  в  определени  случаи  „Задължително  се програмират  и  регистрират  с  наименование  и  единична  цена  като  отделни артикули стоките или услугите:
1. отнасящи се към данъчна група А;
2. с фиксирани цени в нормативен акт;
3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.“
4.1.  Следва  ли  това  да  се  разглежда  като  пояснение,  в  кои  случаи  само  е нужно  да  се  упоменават  подробно  артикулите/услугите  по  редове,  а  за всички  останали  да  е  приложимо  издаването  на  общ  бон  или  бон по  групи артикули  спрямо  продуктовия  асортимент  на  съответния  търговски обект  – документ за продажба с детайлна информация от софтуер, общ касов бон?
4.2.  Ако  приемем,  че  винаги  трябва  да  е  подробен  фискалния  бон,  т.е.  да съдържа подробна информация за артикулите (услугите), какво следва да се отпечата при частично плащане, предполагащо издаване на бон?
4.3.  А  ако  се  плаща в  следващ  момент,  различен  от  получаване  на  стоката, отново  ли  трябва  да  се  изброяват  всички  артикули/услуги  след  като  при получаването им е получен подробен търговски документ.
5. По отношение на номенклатури Видове операции и Видове плащания от Приложение №29 т.18.9 от Наредбата. Изискванията са:
-  видове  операции  (действия)  -  код,  наименование,  дата  на  първоначално конфигуриране в системата, дата на последна промяна, дата на деактивиране;
-    видове    плащания    -    код,    наименование,    дата    на    първоначално конфигуриране в системата, дата на последна промяна, дата на деактивиране; Какво се има предвид под дата на конфигуриране – приема се, че се създават от   потребител   тези   номенклатури   ли?    Ако   са   статични,   програмно дефинирани и зад всяка стои определена програмна логика,  не са свободна номенклатура,  която  се  изгражда  от  потребител,  в  този  ред  няма  как  да  се осигури исканата информация за дата на активиране, промяна, деактивиране. Достатъчна ли би била справка, в която да се вижда списък на съответните
номенклатури и пояснение, че не подлежат на потребителско конфигуриране и промяна?
deyan.todo rov

Неизяснени въпроси и казуси - Част 3/3
6. Ако на едно работно място няма СУПТО, не се използва никакъв софтуер за  продажби  (например  регистратура  на  медицинско  заведение),  има  касов апарат  и  съответно  се  издават  касови  бонове,  но  се  фактурира  на  друго работно  място  (офис-счетоводство),  където  се  ползва  софтуер  за  целите  на издаване на фактурите, който може и да е СУПТО и да е вързан също с касов апарат.
6.1.  Ако  е  СУПТО,  съобразно  изискванията  при  издаване  на  фактура  с плащане  в  брой  и  връзка  с  касов  апарат  отново  следва  да  се  издаде  бон,  а такъв вече има издаден! Би ли било нарушение, ако се отбележи плащане в брой, в друг обект(място) и тази опция да не предполага издаване на бон? Или се предполага друго решение на казуса? Какво е то?
7.  В  дебатите  по  темата  за  „мобилната  търговия“  към  момента  тръгва  в посока  мобилните  търговци  да  се  определят  като  отделен  търговски  обект, който може да има касов апарат със или без СУПТО и се търсят решения за: ако  имаме  издадена  касова  бележка  от  мобилен  търговец  без  СУПТО,  а  в офис трябва да се издаде след това фактура, как да се обхваща от софтуерите (СУПТО), така, че да не тръгва втори касов бон и да не е в противоречие с Наредбата?
Да се даде конкретна регламентация на различните варианти, да има единно решение, а не въпрос на индивидуално моментно тълкуване!
Да  се  има  предвид  и  факта,  че  мобилния  търговец  може  само  да  събира заявки,   да   не   извършва   реални   продажби!   Ако   се   ползва   софтуер   за отразяване на тези заявки, той трябва ли да е СУПТО, поради факта, че част от тези заявки ще станат реални продажби с плащане в брой?
Попада ли този казус под обхвата на наредбата?

Да не забравяме и  чл. 25, където срещаме следната регламентация „(2) При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.“
Следва  ли  разносната  търговия  да  я  разглеждаме  като  нещо  различно  от Мобилната? В много от реалните практики не са в такъв чист вид.
Ако съблюдаваме чл. 25, ал 2 означава, че разносвача не следва да има право да  носи  в  себе  си  ФУ  и  се  предполага  издаване  на  касов  бон  без  да  има предпоставки за това, защото може и да не се получи плащане. Тогава какво следва  –  сторно  и  след  два  дни  при  плащане  нов  касов  бон?  Но  това  дали отговаря на заложената концепция за сторно бон според Наредбата – нямаме операторска   грешка,   нямаме   намаление   на   данъчната   основа,   нямаме връщане?

Неизяснени въпроси и казуси - Част 3/3
6. Ако на едно работно място няма СУПТО, не се използва никакъв софтуер за  продажби  (например  регистратура  на  медицинско  заведение),  има  касов апарат  и  съответно  се  издават  касови  бонове,  но  се  фактурира  на  друго работно  място  (офис-счетоводство),  където  се  ползва  софтуер  за  целите  на издаване на фактурите, който може и да е СУПТО и да е вързан също с касов апарат.
6.1.  Ако  е  СУПТО,  съобразно  изискванията  при  издаване  на  фактура  с плащане  в  брой  и  връзка  с  касов  апарат  отново  следва  да  се  издаде  бон,  а такъв вече има издаден! Би ли било нарушение, ако се отбележи плащане в брой, в друг обект(място) и тази опция да не предполага издаване на бон? Или се предполага друго решение на казуса? Какво е то?
7.  В  дебатите  по  темата  за  „мобилната  търговия“  към  момента  тръгва  в посока  мобилните  търговци  да  се  определят  като  отделен  търговски  обект,
който може да има касов апарат със или без СУПТО и се търсят решения за: ако  имаме  издадена  касова  бележка  от  мобилен  търговец  без  СУПТО,  а  в офис трябва да се издаде след това фактура, как да се обхваща от софтуерите (СУПТО), така, че да не тръгва втори касов бон и да не е в противоречие с Наредбата?
Да се даде конкретна регламентация на различните варианти, да има единно решение, а не въпрос на индивидуално моментно тълкуване!
Да  се  има  предвид  и  факта,  че  мобилния  търговец  може  само  да  събира заявки,   да   не   извършва   реални   продажби!   Ако   се   ползва   софтуер   за отразяване на тези заявки, той трябва ли да е СУПТО, поради факта, че част от тези заявки ще станат реални продажби с плащане в брой?
Попада ли този казус под обхвата на наредбата?
Да не забравяме и  чл. 25, където срещаме следната регламентация „(2) При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.“
Следва  ли  разносната  търговия  да  я  разглеждаме  като  нещо  различно  от Мобилната? В много от реалните практики не са в такъв чист вид.
Ако съблюдаваме чл. 25, ал 2 означава, че разносвача не следва да има право да  носи  в  себе  си  ФУ  и  се  предполага  издаване  на  касов  бон  без  да  има предпоставки за това, защото може и да не се получи плащане. Тогава какво следва  –  сторно  и  след  два  дни  при  плащане  нов  касов  бон?  Но  това  дали отговаря на заложената концепция за сторно бон според Наредбата – нямаме операторска   грешка,   нямаме   намаление   на   данъчната   основа,   нямаме връщане?

Mr. Ivanov Ненужно ръководство за не-стандартен софтуер
Като  разработчик  на  софтуер,  който  е  разработен  само  за  нуждите  на  една фирма (не стандартен/масов софтуер), написването на подробно ръководство е  напълно  ненужно  за  ползвателите  на  софтуера  и  е  времеотнемащо  за разработчика.  Такова  ръководство  ще  има  един  единствен  читател,  който дори        няма        да        ползва        продукта        (в        случая        Минфин). По  долу  "стандартен  софуер"  е  в  смисъла  на  §1,  т.  25  от  ДР  на  ЗДДС. Предлагаме     текста     на     Чл.     52в     (2)     т.2.     да     се     измени     така:
2.   подробно   ръководство   за   работа   със   софтуера,   когато   софтуера   е стандартен;
Mr. Ivanov Откриване   на   продажба   при   разносна   търговия,   при   напускане   на стоката от склада
За  разносната  търговия,  прехвърлянето  на  вещното  право  върху  стоката, става  чрез  разносвач.  Същият  предоставя  предварително  издадена  касова бележка,   без   все   още   да   има   налични   средства   за   издаването   и.   Тук откриването  и  приключването  на  "продажбата"  има  доста  разтеглив  във времето смисъл, при което не е сигурно дали клиента ще приеме стоката или ще я плати напълно или частично. Затова текстът от Наредба 18 "открита, но неприключена   продажба"   може   да   се   отнесе   към   всички   продажби   от разносната  търговия.  Откриването  на  продажбата  става  със  сигурност  в момента  на  потегляне  на  разносвача  и  завършването  и  е  когато  се  отчете обратно                                                     в                                                     склада. Предлагаме   текстът   от   Приложение   No   29   т.12   да   се   измени   така:
12.  При  анулиране  (пълно  или  частично)  на  открита,  но  неприключена продажба
софтуерът  задължително  съхранява  в  базата  данни  пълна  информация  за анулираната                                               продажба                                               - анулирани стоки/услуги, количество, стойност, оператор и др. Откриването на   продажбата   при   разносна   търговия   е   момента   на   напускане   на стоката                    от                    склада                    на                    продавача. Понятия,   които   са   определящи   за   продажбите   в   разносната   търговия. Според  Чл.  6.  (1) от  ЗДДС:  "Доставка  на  стока  по  смисъла  на  този закон  е
прехвърлянето  на  правото  на  собственост  или  друго  вещно  право  върху стоката.".
Спред  Наредба  18,  Чл.  25.  (2):  "При  разносна  търговия  фискалната  касова бележка  се  издава  от  лицето  по  чл.  3  и  се  предава  на  разносвача,  който  от своя страна я предоставя на купувача при плащането."
vpetkova Противоречие на Наредба Н-18 със ЗДДС
На  първо  място,  считам,  че  в  нарушение  на  изискванията  на  Закона  за нормативните актове с проекта на Наредбата за изменение на Наредба Н-18 се  създава  първична  уредба  на  материята  относно  електронните  магазини, без подобни разпоредби и изисквания да се съдържат в ЗДДС. Чрез проекта се  цели  електронните  магазини  да  се  приравнят  на  търговски  обекти  и съответно  да  се  подчинят  на  общите  изисквания  за  издаване  на  касови бележки  и  съответствие  на  софтуерите  им  с  изискванията  за  СУПТО,  без това да намира опора в чл. 118 от ЗДДС.
ЗДДС   съдържа   ясни   дефиниции   на   „търговски   обект”   и   „електронен магазин”.  Видно  от  дефиницията  за  търговски  обект,  това  е  физическо място (помещение, склад, магазин и т.н.). От друга страна, дефиницията на електронен  магазин  ясно  посочва,  че  това  е  интернет  сайт  –  тоест  това  е виртуален  магазин,  който  не  съществува  в  някаква  физическа  форма  на конкретно  място.  Освен  това  никъде  в  дефиницията  на  електронен магазин не  се  реферира  към  тази  на  търговски  обект,  от  което  е  видно,  че  за законодателя  това  са  две  съвсем  отделни  и  различни  понятия,  които  са алтернативни – тоест или продажбата се извършва от търговски обект, или от електронен магазин. Това се потвърждава и от факта, че съгласно легалната дефиниция в ЗДДС продажбата в електронен магазин е винаги продажба от разстояние  по  смисъла  на  чл.  45  от  ЗЗП.  А  продажбата  от  разстояние  е  по дефиниция   и   по   своята   същност   продажба,   която   нито   се   извършва   в търговския   обект   на   търговеца,   нито   на   друго   физическо   място   извън търговския обект (чл. 44 от ЗЗП).
Освен  това  никъде  в  чл.  118,  ал.  19  от  ЗДДС,  където  се  урежда  първично задължението на електронните магазини да подадат определена информация
до  НАП,  не  се  реферира  към  задължените  лица  по  чл.  118,  ал.  1  от  ЗДДС.
Тоест, обсегът на задължените лица по чл. 118, ал. 19 не съвпада с кръга на задължените  лица  по  чл.  118,  ал.  1  –  лица,  които  извършват  продажби  в търговски обект.
Подобно приравняване се извършва, обаче, с Наредба Н-18, където в чл. 52м необосновано  и  в  разрез  със  ЗДДС  вече  се  посочва,  че  лицата  по  чл.  3  от Наредбата  (тоест  лицата,  извършващи  продажби  в  търговски  обекти)  са  и тези,  които  извършват  продажби  в  електронен  магазин.  По  този  начин данъчната администрация се опитва по изцяло подзаконов ред да приравни всички  електронни  магазини,  приемащи  плащания  с  карти,  на  търговски обекти  и  да  им  вмени  задължение  за  издаване  на  фискален  бон,  без  ЗДДС изобщо да съдържа подобно задължение.
Освен  това,  промените  в  Наредбата  се  извършват,  без  изобщо  да  се  изясни персоналният обхват на разпоредбите относно електронните магазини, тоест кои  лица  са задължени да  представят  данни за  електронните  си  магазини  – само лица, установени в страната, или и лица, установени в друга държава? Също така не се вземат предвид различните възможни хипотези – например ако  лице  е  установено  в  България,  но  извършва  продажби  изцяло  към потребители   в   други   държави,   или   ако   чуждестранно   лице   извършва продажби в България (и е или не е регистрирано по ЗДДС)? Само ще обърна внимание, че потенциално в обхвата на новите разпоредби попадат гиганти в електронната  търговия  като  Амазон,  eBay  и  други  подобни.  Те  извършват стотици  хиляди  продажби  към  български  клиенти,  а  някои  от  тях  и  са регистрирани за целите на ЗДДС в страната. По логиката на Наредба Н-18 те би   следвало   да   издават   хартиени   касови   бележки   на   български   език, съобразени  с  изискванията  на  Наредба  Н-18,  да  разполагат  с  физически фискални устройства, които да отговарят на Наредба Н-18, и софтуерите им (които ще отговарят на дефиницията за СУПТО) да са съобразени с Наредба Н-18. Сами разбирате, че това е абсолютно житейски и правно неприемливо и абсурдно.
Електронната  търговия  сама  по  себе  си  се  осъществява  в  дигитална  и виртуална   среда,   без   наличието   на   физически   обект,   от   който   да   се
извършват продажби. Опитът електронните магазина да се „натикат” насила в  рамките  на  физическите  магазини  и  да  им  се  вменят  задължения  за издаване на касови бележки от физически касови апарати на български език (особено когато става въпрос за международни компании, които продават и
на български клиенти) е незаконосъобразно и абсолютно недообмислено.
„Изипей“ АД Във връзка с провежданите обществени консултации по Проект на НИД на Наредба   Н-18   („Проекта“),   публикуван   на   01.03.2019   г.   на   портала   за обществени  консултации  на  Министерски  съвет,  в  рамките  на  определения срок,   представяме   на   вашето   внимание   становище   на   „Изипей“   АД,   в качеството му на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) - дружество за електронни пари, лицензирано от Българска народна банка(БНБ).
Благодарим   за   предоставената   възможност   да   представим   бележки   и предложения по Проекта. Надяваме се същите да допринесат за внасянето на повече яснота както за задължените лица по Закон за данък върху добавената стойност  (ЗДДС),  така  и  за  доставчиците  на  платежни  услуги,  а  също  и  за контролните органи на НАП, при практическото прилагане и изпълнение на разпоредбите и изискванията на Наредба Н-18 и ЗДДС.
Във   връзка   с   горното,   към   настоящото   писмо   прилагаме   и   молим   да разгледате нашите предложения за изменения и допълнения по Проекта.
1.          По § 2 от Проекта :
1.1.        Предлагаме текста на чл. 3, ал. 1 да се измени, както следва:
Чл.  3.  (1) Всяко  лице  е  длъжно  да регистрира  и  отчита  извършваните от него  продажби  на  стоки  или  услуги  във  или  от  търговски  обект  чрез издаване  на  фискална  касова  бележка  от  ФУ  или  касова  бележка  от ИАСУТД,  освен когато плащането се извършва чрез платежна  услуга по
 чл.  4  на  Закона  за  платежните  услуги  и  платежните  системи  от
 лицензиран   доставчик  на  платежни  услуги  по  смисъла  на  ЗПУПС,  или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за  извършване  на  пощенски  парични  преводи  по  смисъла  на    Закона  за
 пощенските услуги, при които може да се идентифицира получателя на
 всяко отделно плащане 1.2.        по чл. 3 ал. 16:
При извършване на онлайн плащания чрез доставчик на платежни услуги по продажби  за  стоки  и  услуги  през  електронни  магазини,  предлагаме  да  се обмисли  възможност  информация  за  извършените  транзакции  да  се  подава директно  от  доставчика  на  платежни  услуги  към  Национална  агенция  по приходите  при  поискаване,  като  алтернативен  способ  на  предвидения  към момента  ред  за  регистриране  и  отчитане  на  продажбите  чрез  електронен магазин.
2.           Във връзка с предложението по т. 1 предлагаме да се промени и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, както следва:
Чл.   25,   ал.1   Независимо   от   документирането   с   първичен   счетоводен документ  задължително  се  издава  фискална  касова  бележка  от  ФУ  или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
1.  по   чл.  3,  ал.  1  -  за  всяко  плащане  с  изключение  на  случаите,  когато плащането  се  извършва   чрез  платежна  услуга  по  чл.  4  на  Закона  за
 платежните  услуги  и  платежните  системи  от   лицензиран  доставчик
 на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, или пощенски паричен превод по  чл. 3, ал. 1,  при които може да се идентифицира получателя на всяко
 отделно плащане;
Мотиви:
Към  настоящия  момент  правната  уредба  създава  възможности  за  различни тълкувания  относно  случаите,  в  които  е  налице  задължение  за  издаване  на касова бележка от ФУ от страна на търговеца при извършване на продажби на  стоки  и  услуги  през  електронен  магазин  и  други  онлайн  плащания  към търговци.  Налице  е  объркване  дали  при  извършване  на  онлайн  плащания чрез банкови дебитни и кредитни карти, например възниква задължение да се издаде  касова  бележка  от  ФУ  В  допълнение,  при  ползване  на  електронни системи за плащания, търговците могат и да не разполагат с информация по какъв   начин   или   с   какво   средство   е   извършено   плащането,   което   при действащите   към   момента   разпоредби   на   ЗДДС   и   Наредбата,   води   до невъзможност  да  се  прецени  в  кои  случаи  да  издават  фискална  касова
бележка  и  в  кои  случаи  са  освободени  от  това  задължение  по  смисъла  на Наредбата.
Задълженията на лицата за издаване на фискални касови бележки от ФУ се намират в разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 и 25 от Наредба Н-18. От една  страна  в  чл.  118,  ал.  3  от  ЗДДС  е  посочено,  че  плащанията  с  банкова кредитна  или  дебитна  карта  или  с  други  заместващи  парите  средства  са приравнени  на  плащания  в  брой  директно  към  търговеца  (което  води  до заключение  че  щом  плащането  се  извършва  по  този  начин  -  следва  да  се издава и касова бележка от ФУ). От друга страна, в чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т.  1  от  Наредба  Н-18  урежда  изрично  изключение  от  посоченото  по-горе правило,   че   не   се   изисква   издаването   на   фискална   касова   бележка   от фискално устройство, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност   по   платежна   сметка,   кредитен   превод,   директен   дебит   или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежни услуги.
При    плащане    с    карта    издателят    на    картата    прехвърля/превежда    по електронен  път  сумата  на  плащането  по  сметката  на  получателя  (търговец) при доставчик на платежни услуги. В този смисъл, тези плащания във всички случаи  се  извършват  чрез  лицензиран  доставчик на  платежни  услуги,  тоест те са проследими и прозрачни от момента на инициирането си до момента на получаването  на  плащането.  Имайки  предвид  посоченото  по-горе,  подобни плащания  са  безналични  и  няма  причини  да  бъдат  „отделяни“  в  друга категория,  извън  останалите  видове  безкасови  плащания.  Получаването  на плащанията  по  платежна  сметка  на  търговеца  при  доставчик  на  платежни услуги  по  смисъла  на  ЗПУПС  гарантира  проследяемост,  възможност  за идентифициране и отчетност на всяко отделно плащане.
В допълнение, така формулираните изключения в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-
18  не  обхващат  новите  видове  платежни  услуги,  като  напр.  услугата  по иницииране  на  плащане  по  чл.  4,  т.  7  от  ЗПУПС,  при  която  преводът  се извършва чрез прехвърляне на средства от сметката на платеца по сметката на получателя или плащанията с електрони пари, които могат да се ползват чрез предплатена карта или чрез платежна сметка на клиента, по която те се съхраняват.
В   условията   на   динамично   развиваща   се   технологична   среда,   освен познатите до момента и най-разпространени картови плащания, ще навлизат и нови средства и канали за безналични плащания, като например, с мобилен телефон,  с  който  може  да  се  плати  както  онлайн,  така  и  с  физическо присъствие на клиента в търговски обект. С оглед на посоченото, считаме, че водещият критерий за това кога за дадено лице възниква задължение за  издаване  на  фискална  касова  бележка  от  ФУ  би  следвало  да  бъде начинът   на   получаване   на   средствата   от   търговеца,   а   именно,   по платежна  сметка  на  търговеца,  открита  при  доставчик  на  платежни услуги по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, а не видът платежна услуга, използваното платежно средство или мястото на плащане - чрез интернет, на банкомат, на място при търговеца и т.н.
Следва  да  се  отбележи,  че  плащанията  с  платежни  карти  (в  това  число  и банкови кредитни или дебитни карти) също са платежни услуги по смисъла на  чл.  4,  т.  3,  б  „б“  от  ЗПУПС,  които  могат  да  се  предоставят  само  от лицензирани   от   БНБ   доставчици   на   платежни   услуги.   По   същество плащането  посредством  платежна  карта  не  се  различава  съществено  от платежната услуги „кредитен превод“ (чл. 4, т. 3, б. „в“ ЗПУПС) и „директен дебит“  (чл.  4,  т.  3,  б.  „а“  от  ЗПУПС),  доколкото  същото  се  инициира  от открита  на  платеца  платежна  сметка  в  банка  (или  при  друг  доставчик  на платежни  услуги)  и  постъпва  отново  по  платежна  сметка  на  търговеца  в банка   или   при   друг   доставчик   на   платежни   услуги.   Картата   е   само средството/инструментът,   с   който   клиентът   дава   своето   съгласие   пред издателя на картата (неговия доставчик на платежни  услуги) да се извърши превод по сметката на търговеца.
Съгласно легалната дефиниция в чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3 от 18 април на БНБ   „платежната   карта   е   вид   персонализиран   платежен   инструмент (дебитна    или    кредитна    карта),    който    се    използва    многократно    за идентификация   на   оправомощения   ползвател   на   платежни   услуги   и   за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват операции по чл. 27“ Член  27  от  същата  Наредба  посочва  видовете  операции,  които  могат  да  се
извършват с платежни карти, сред които са и: 1.          плащане на стоки и услуги и теглене на пари в брой чрез терминални устройства ПОС;
2.           плащане  на  стоки  и  услуги  и  превод  между  сметки  чрез  виртуални терминални устройства ПОС;
3.           превод между платежни сметки чрез терминални устройства АТМ;
4.           плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ;
С оглед предложените промени в редакцията на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 и изложените в настоящото писмо аргументи, би могло да се обмисли и изменение и допълнение в относимите законови текстове (чл. 118 от ЗДДС).
Гореизложените   предложения   целят   да   предотвратят   ограничаването   на онлайн   плащанията,   тъй   като   те   доказано   са   едни   от   най-сигурните  и проследяеми методи за разплащане и се наблюдава трайна тенденцията към нарастване на използването им, както в Европейския съюз, така и в световен мащаб.
Виктор Ценов Коментар: Когато СУПТО е ERP система - САП, за която плащаме право на ползване на компанията майка, по какъв ред може да се регистрира софтуера. САП  България  не  е  регистрирал  към  момента  софтуера  с  Декларация  за съответствие  и  информация  за  софтуер  за  управление  на  продажбите  в търговски   обект   (СУПТО)   съгласно   Наредба   Н-18/2006г.,   подавана   от производител/ разпространител.
PVP Промени в изискванията към СУПТО - част 1
Наредбата ще повлияе на конкурентната среда в България и що се отнася до т.нар  СУПТО.  На  практика,  обхвата  на  наредбата  е  такъв,  че  "забранява" използването   на   чуждестранни   ЕРП   системи   в   дружествата.   Под   общ знаменател са сложени бизнеси, в които касовите плащания са с малък обем, но ги има, и бизнесите, където касовите плащания са 100% или много висок процент от случаите.
Изискванията  към  СУПТО  са  написани  така,  че  да  може  да  ги  спазят  само т.нар  ПОС  системи  за  работа  на  каса,  без  да  се  обмислят  случаите,  когато глобалните   ЕРП   системи,   ползвани   от   дадено   дружество,   се   явяват   и неговото  СУПТО.  Това  са  най  -  често  случаите  на  мултинационалните компании, които имат и дружества в България, които  ползват глобални ЕРП системи, като решението за това е взето и на корпоративно ниво.
Искам да отбележа някои от изискванията към СУПТО, които на пръв поглед излеждат,  че  са  напълно  постижими  и  изпълнението  им  не  трябва  да  е проблем.   Но   -   аз   не   виждам   как   изпълнението   им   ще   помогне   на изсветляването на икономиката. От друга страна - неизпълнението означава, че СУПТО не може да бъде лицензирано.
- Изискване софтуерът да поддържа задължително интерфейс на Български - системи,   които   попадат   в   обвхвата   на   СУПТО   често   са   интегрирана (неразделна,  неотделима)  част  за  глобални  системи,  които  се  ползват  от международни   компании   с   подразделения   в  Б-я.   Такива  СУПТО   не   са произведени в България. Защо не е позволено да ползва един от езиците на ЕС , поне Английски, Немски, Френски? Често тези езици са работни езици ДОРИ  в  компании  базирани  в  България,  защото  те  имат  международни екипи.   По   този   начин   международно   ERP,   което   се   явява   СУПТО   за компания  в  България,  трябва  да  предприеме  не-леката  стъпка  за  превод  на интерфейса си, което, ако някога сте работили с ЕРП система, изобщо не е лесна  задача,  не  просто  поради  огромния  обем  термини  (често  говорим  за десетки  хиляди  израза,  които  трябва  да  бъдат  преведени),  но  и  поради сложността  на  различните  процеси,  като  терминологията  трябва  да  бъде смислово съобразена с процеса. Когато СУПТО е на практика ЕРП система, не може да бъде преведена една малка част от нея, производителят ще трябва да направи цялостен превод.
- Софтуерът да съдържа вградена при разработването му защита от промяна или   добавяне,   без   оторизация   от   производителя/разпространителя,   на външни  модули,  позволяващи  промяна  на  функционалността  на  софтуера  с цел заобикаляне на изискванията, посочени в настоящото приложение.- имам
следните  въпроси  тук:  1)  как  и  кой  решава  дали  даден  "външен  модул" позволява промяна  на  функционалността  на  софтуера  с  цел  заобикалане  на изискванията? 2)   Всяка уважаваща себе си ЕРП система позволява в нея да бъдат внедрявани доработки, които служат за конкретен клиент, за да могат да   обслужват   негови   специфични   процеси?   Такива   доработки   не   се оторизират  от  производителя  на  софтуера  -  те  могат  да  бъдат  добавени  от клиента,  ако  той  ползва  услугите  на  собствен  разработчик,  без знанието  на производителя. Ако такава разработка бъде имплементирана от клиента, как може  производителят  на  софтуера  да  оторизира  използването  и,  след  като той  не  е  наясно  с  дефиницията  на  "заобикаляне  на  изискванията".  Това изискване е невъзможно за изпълнение, тъй като е неясно, както и обхвата му е напълно неясен. 3) Много компании често избират софтуера си заради това, че  той  е  customizable  и  може  да  се  напасне  по  техните  процеси,  а  не  те  да напасват  своите  бизнес  процеси  по  възможностите  на  софтуера.  Това  е основна  характеристика  на  всяко  ЕРП.   Според  Н  18,  трябва да  се   забрани точно  тази  най  -  важна  характеристика  на  ЕРП  системата,  защото  всяка промяна, може да се тълкува като заобикаляща наредбата функционалност - след  като  липсва  дефиниция  относно  това?  Защо  това  задължение   -  да  не създава   заобикаляща   изискванията   функционалност   -   се   вменява   като задължение на производителя на софтуера, а не на клиента, който го ползва ? Как   да   забраним   да   не   се   добавят   "модули"   САМО   за   дублираща функционалност  или  за  такава,  която  заобикаля  наредбата,  без  да  бъде забранено  добавянето  на  ВСЯКАКВИ  модули?  Какво  е  модул  -  къде  е определението в наредбата? От къде производителя на СУПТО ще знае кой скрипт, с който се допълва функционалност в СУПТОто ще се счита за такъв, който заобикаля наредбата и кой не? Кой ще прецени и отсъди  това?  Защо функция  на  ЕРПто  бива  "криминализирана"  от  наредбата  -  изискването означава,  че  ползвателите  на  софтуера  няма  да  могат  да  правят  никакви промени по него и той трябва да се ползва на 'As is basis'.
PVP Промени в изискванията към СУПТО - част 2
-  СУПТО  да  не  позволява  изпечатване  на  документи  съдържащи  думата "Фискален" и производни - отново се връщам на темата с къстамизирането на софтуера,   който   дава   възможности   на   ползвателите   сами,   дори   чрез потребителския   интерфейс,   да   създават   документи   със   собствената   си фирмена идентичност и т.н. Не може да бъде забранена подобна функция  - това  би  направило  софтуера  некункорентен.  В  този  случай  НАП  трябва  да пуснат на сайта си един или два приемливи варианти/templates на фактури и всички  да  ползват  само  тях.  Нали  на  фискалния  бон  трябва  да  има  QR  и всеки може да провери дали той е отразен в НАП? Дори даден търговец да издаде   документ   наподобяващ   фискален   бон,   защото   СУПТО-то   му позволява да включи думата  "Фискален"   в отпечатан документ, нали може да  бъде  установено,  че  това  не  е  истински  документ  от  клиента  и  от  всеки проверяващ?
-  Софтуерът  да  не  притежава  въможност  за  работа  в  тестов  режим  или  за обучение - що за изискване е това?  Да, ако говорим за софтуера в ресторант, може би има основание да няма тестова версия, но защо е необходимо това изискване  да  се  пренася  към  всички  фирми  и  всички  софтуери.  Отново цитирам  ЕРП  системи,  които  обслужват  ВСИЧКИ  бизнес  процеси  в  едно дружество,  а  не  просто  продажба  на  каса.   Тестов  режим  на  софтуерите  е много необходим особено по времето на периода непосредствено при, но и след  внедряването,  когато  все  още  се   оптимизират  процесите   -  отново наблягам на това, че не говаря за софтуер обслужващ магазин или ресторант, където   операциите   са   ясни   и   еднообразни.   Говоря   за   случаи,   когато дружество  нвнедрява  софтуер  за  управление  на  целия  си  бизнес,  който  се явява СУПТО, и който не може да бъде разделен на модули, един от които да бъде  лицензиран.  Вие  на  практика  казвате  на  големите  производители  на софтуер, че те нямат място и пазар в България.   .
-  Къде  в  наредбата  е  посочено  определение  за  анулирана  продажба  -  това термин по ЗДДС ли е и ако не е - къде точно е дефиниран този термин? Как да  се  предоставят  данни  за  нещо,  което  не  е  ясно  какво  е?  Някъде  се тълкуваше, че ако отворя екрана с продажбата, но не осъществя продажбата,
това  било  анулирана  продажба?  Някой  може  ли  да  обясни  понятията  в наредбата безусловно - не само това понятие, а повечето от изискванията са тълкувателни.
- Данни свързани с действията на потребителите  - изисква се предостяване на  влизане  - излизане в  системата.  Как  да  ви  се  предостави  информация  за "излизане  от  системата" ,  когато  потребителят  се  заключи  поради  липса  на активност на екрана - много софтуери предоставят такава възможност, която е  направена  с  цел  сигурност  на  данните  -  след  5-10  минути  неактивност, потребителят се заключва, бива изхвърлен, и отново трябва да направи log-in. Тук няма запис на log out действие, просто защото такова липсва.
- Няма да коментирам липсата на яснота в наредбата относно начало и край на продажбата, как да изобразим на Касовия бон частичните плащания или ако  имаме  100+   артикули  на  фактурата,  искания  за  таблици,  които  да съдържат  информация относно  правата  на  потребителите  (ЗАЩО  ви  е  тази информация),   и  други  подобни  данни,  които  са  тотално  безмислени  и  са просто  една  тежест  за  всички  участници,  дори  за  проверяващите,  нищо повече.
-  Всички  останали  коментари  относно  електронната  търговия   са  напълно валидни  и  трябва  да  бъдат  отчетени  в  новата  версия  на  наредбата,  каквато задължително трябва да има.
bksi Онлайн магазин не е равносилно на офлайн магазин
Да   се   приравняват   офлайн   магазините   с   онлайн   е   неразумно.   Да   има изискване   онлайн   магазина   да   не   може   да   приключи   поръчка   докато хардуерно устройство не "напечата" касова бележка е равносилно да сринете този  електронен  магазин.  Причината  е  проста,  никой  потребител  няма  да иска да чака на виртуални "опашки". По този начин всички онлайн СУПТО (както вие се опитвате да ги наричате) стават неконкурентноспособни и така с   лека   ръка   зачерквате   цял   един   бранш.   И   не,   тук   не   говорим   за желание/нежелание   за   плащане   на   данъци.   Тук   говорим   за   ТОТАЛНО СБЪРКАНИ                                                                                      КОНЦЕПЦИИ.
Елементарно решение
1:Вдига се API от НАП, на което се пускат данни за всяка онлайн продажба, като  не  е  задължително  да  се  чака  отговор  от  сървърите  на  НАП  за  да приключи продажбата (това може да става и в някакъв времеви интервал) за да   се   приключи   поръчката.   По   този   начин   дори   и   при   падане   на инфраструктурата на НАП, това няма да спре целия онлайн бизнес (което би се   случило   ако   в   момента   всички   онлайн  магазини  изпълнят  дословно безумните изисквания за СУПТО).
Решение                                                    номер                                                    2:
Ползване на блокчейн хешове за всяка поръчка в онлайн магазините. По този начин дори и да има достъп до базата, тя не може да се модифицира без това да се регистрира. Изисква малко повече работа откъм разработване, но НАП няма да има нужда да вдига отделен сървис, отделно отпада нуждата от касов апарат за да се гарантира, че няма манипулация върху базата данни.
hh1 Относно предложенията за промени в Наредба Н-18
Здравейте,
И аз имам няколко въпроса и се надявам че ще помогнат при промените на Наредба Н-18.
1.     Кой  и  как  отговаря  и  гарантира  че  предаването  на  целият  сорс  код  и пълното   описание   на   базата   данни,   за   да   бъдат   одобрени   софтуерните системи, няма да станат обект на кражба на интелектуална собственост?
2.     Какво  трябва  да  се  пише  (като  стоки)  в  касовият  бон  когато  се  плаща частично по фактура за продажба в брой?
3.    В Наредбата не се прави разграничаване между продажба и плащане на продажбата. /Касов бон се печата само когато има плащане./
4.    УНП (Уникалният номер на продажбата) би трябвало да се формира за продажбата, а не при издаването на касов бон (когато се прави плащането). Номера  на  фискалното  устройство,  който  е  включен  във  УНП  е  неуместен, тьй   като   продажбата   се   извършва   без   необходимостта   на   фискално устройство.  Фискалното  устройство  и  неговият  номер  се  използва  само  за плащане на продажбите.
5.    Имаме следният случай – Клиент купува стока в обект А и му се издава фактура,  по  която  плаща  частично  (издава  му  се  касов  бон  с  УНП).  След известно време клиента отива в Обект Б и плаща остатъка по фактурата.
Тъй като УНП е уникален номер на продажба, би следвало в Обект Б да му се издаде  касов  бон  с  УНП  от  Обект  А.  Но  в  УНП  се  съдържа  номера  на фискалното  устройство  от  което  се  печата.  Какъв  УНП  да  се  напечата  на касовитя бон в Обект Б?
УНП  от  Обект  А(така  би  трябвало  да  е  според  Наредбат  Н18,  но  в  този случай  касовият  апарат  в  обект  Б  ще  печата  касов  бон  с  друг  номер  на фискалното устройство) или нов УНП от Обект Б (в този случай номера на продажбата няма да е уникален)?
  Вие забравихме за дигитални стоки
Здравейте
Аз дойдох в България преди няколко години, за да открия бизнес тук и да го осъществя в съответствие със законите на Европейския съюз. Моята фирма продава                                              дигитални                                              стоки. Бях много изненадан, когато прочетох за промените в Наредба 18 в края на миналата година. Мислех, че в Европейския съюз не могат да приемат такъв закон,   който   да   направи   невъзможно   работата   на   цялата   сектор   от икономиката.
Четейки промените в Наредба 18, заключавам, че тези, които са проектирали промените, никога не са купували цифрови услуги в интернет. Разбирате, че когато, например, някой закупи лиценз за софтуер, купувачът получава само имейл    с    линк    за    изтегляне    на    софтуера    и    ключ    за    активиране? Как   предлагате   да   получите   касова   бележка   на   купувача,   предмет   на трансгранична   търговия?   Това   е   нереално.   Не   сте   предоставили   такъв инструмент.
В последните промени се казва за касови бележки, които ще се изпращат на мейл    на    клиента,    без    да    се    издават    хартиени.    Това    е    напредък.
Но има друга голяма безумие в Наредба 18. Тя е задължителното използване на СУПТО, при условие автоматизирани продажби. Това поставя под заплаха бизнес,  който  продава  цифрови  продукти.  Тази  глупост  не  се  прави  дори  в Русия. Използването на СУПТО със сигурност е от значение в други области, но  не  и  за  компании,  които  продават  цифрови  стоки.  Компанията  може  да продава  неограничен  брой  софтуерни  лицензи.  Нямам  склад,  няма  стокови баланси, когато продаваме цифрови стоки, те просто не могат да бъдат. Защо да използвам СУПТО? Освен това, как мога да го използвам? Моят уебсайт е мое собствено развитие, което създадох сам. Нито един от разработчиците на СУПТО не предоставя възможности на сайта да работи с СУПТО. Как мога да              изпълня              изискванията              на              Наредба              18? Обобщавайки, мога да кажа, че имам впечатлението, че след приемането на този  закон  в  Bolaria,  те  просто  искат  да  убият  електронната  търговия.  Не говоря за продажба на обикновени неща чрез интернет магазина, аз говоря за реална   интернет   търговия,   когато   продават   интелектуална   собственост. България   стана   толкова   богата,   че   е   готова   да   жертва   цял   сектор   от икономиката?  Повярвайте  ми,  аз  и  такива  търговци  като  мен,  след  две седмици ще преместим нашия бизнес в Естония или във всяка друга страна, където    законите    се    приемат    от    професионалисти    в    своята    област. Досега  не  съм  правил  това,  защото  обичам  България  и  българския  народ. Надявам   се,   че   осъзнаването   на   грешките   правителството   ще   направи необходимите   промени   и   електронната   търговия   в   България   ще   живее. Ако   е   необходимо,   мога   да   дам   необходимите   консултации   безплатно. Извинявам се за факта, че моят българин е несъвършен, аз съм в процес на изучаване на български език и понякога използвам преводач.
FinanceTe ch Необходими допълнителни уточнения
1.   Съвременните   дигитални   канали   за   продажба   дават   свобода   на клиента  да  избере  какви  документи  да  получи  за  покупката,  която  е направил.  Би  било  удобство  за  клиента  в  наредбата  да  се  добави възможност   за   визуализиране   на    електронна   касова   бележка   в електронния магазин, където клиентът извършва покупка, а клиентът да  избере  как  да  получи  и/или  запази  –  по  e-mail,  като  файл  или  да остане в профила на клиента в съответния електронен магазин.
2.   Колко  време  и  в  какъв  вид  трябва търговеца  да  пази  информация за електронния касов бон?
3.   В чл. 3 новосъздадената ал.16 е необходимо пояснение как се очаква да се съхранят данните за изпращането на касовия бон? Колко време данните за изпращането трябва да се съхраняват?
4.   Какво се има предвид под електронен адрес  на клиента  – e-mail или може  да  бъде  профил  специализирано  приложение  или  в  социална мрежа?
5.   Ако клиентът не желае да посочи или няма електронен адрес следва ли, че отпада задължението на търговеца за изпращане на електронен
касов  бон   и  съхранение  на  данните  за  изпращането  на  електронния касовия бон?
БСК УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,
Във връзка с внесения за обществено обсъждане Проект на НИД на Наредба
№ Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите    в    търговските    обекти,    изискванията    към    софтуерите    за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен   магазин,   приложено   изпращам   предложения   на   браншови организации   и   фирми,   координирани   от   Българската   стопанска   камара, относно необходимостта от промени в посочената Наредба.
Ползвам  случая  още  веднъж  да  изразя  подкрепата  на  коректния  български бизнес    за    прилагането    на    мерки,    насочени    към    изсветляването    на икономиката  и  гарантиране  на  лоялната  конкуренция,  но  също  така,  Ви обръщам внимание, че предвидените промени в Наредба Н-18 крият сериозна опасност  от  блокиране  на  дейността  именно  на  коректните  фирми.  В  тази връзка, за пореден път настоятелно моля да продължим с ефективен диалог между МФ/НАП и представителите на бизнеса, в който обективно да бъдат
отчетени  съществуващите  препятствия  пред  нормалното  функциониране  на стопанските   субекти   и   да   бъдат   предприети   подходящите   нормативни промени.  В  проведените  досега  срещи  се  дискутират  и  разясняват  основно технически    въпроси,    свързани    с    програмирането    на    софтуерите    и съдържанието   на   фискалните   бележки.   От  друга   страна,   дискусията   по жизненоважни за бизнеса въпроси като:
•промяна на статута на картовите разплащания;
•възможност за софтуерна фискализация;
•работа в „авариен“ режим на фискалните устройства;
•удължаване  на  срока,  след  който  ФУ  следва  да  блокират,  при  липса  на връзка с НАП;
•стесняване на обхвата на СУПТО;
•гарантиране сигурността на предоставяната от бизнеса информацията;•разпоредби,      противоречащи      на      националното      и      европейското законодателство;
•въвеждане допълнителна административна тежест, свързана с предоставяне на информация и други,
се  отлага  за  неопределено  време  –  след  30.09.2019  г.,  или  изобщо  не  се предвижда да се състои.
В  случай,  че  готовността  ни  за  партньорство  не   бъде  отчетена,  имаме готовност    да    потърсим    съдействие    от    компетентните    национални    и европейски органи, вкл. от съда.
Приложение: Таблица с предложения на браншови организации и фирми
М. Богданов

Относно: Проект на НИД на Наредба № Н-18 от 2006г. - ЧАСТ 3 Предложение 1 Плащанията към електронни магазини, осъществени през Интернет с карта или електронни пари да бъдат приравнени към банковите плащания, вместо към касовите плащания, изискващи фискален бон, съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Това няма да намали събираемостта на данъчните приходи, тъй като средствата постъпват по банкова сметка или по сметка за електронни пари и оборотите на същите не могат да бъдат укрити. При необходимост, Paysera и други подобни компании за електронни пари и/или платежни услуги ще сътрудничат на НАП по отношение на приходите на електронните търговци, което може да бъде записано и като предпоставка за приравняването на плащанията с карта и електронни пари към банковите плащания, а не към касовите, както е в момента.

Предложение 2 СУПТО да могат да издават електронни фискални бонове директно чрез комуникация със съответната услуга на сървърите на НАП, без посредничеството на хардуерен фискален апарат (ако не за всички, то поне за електронните търговци). Надяваме се, че настоящите бележки ще бъдат взети под внимание при изготвяне на окончателния вариант на Наредба No Н-18, като оставяме н разположение за дискусии.

 

Поръчка на СУПТО по Tелефон - ☎ 0899932473

Back to Top